„Парите не миришат, нали?“ - една история в Световния ден на тоалетните
Средно около три години от живота си човекът на новото време прекарва в санитарното помещение. Преди години с вестник или книга в ръка, днес – с таблет или телефон.
В Световния ден на тоалетните се дава гласност на проблемите, свързани с липсата на достъп до места за елементарни хигиенни нужди, привлича се вниманието в глобален мащаб към проблемите с канализацията. И това, благодарение на Първата международна конференция на Световната организация на тоалетните в Сингапур, проведена между 20 и 22 ноември 2001 г.
Първите подобия на затворени места за облекчаване на естествените нужди се появяват в района на днешна Индия и Пакистан няколко хиляди години преди Христа. Парадоксалното е, че точно в тези страни, за съжаление, все още има места, където понятието „тоалетна“ е неизвестно.
И ако днес усамотяването в тоалетната е нещо естествено или поне желателно, то в Древния Рим, в обществените тоалетни, които са се намирали по площадите, са се обсъждали новините от деня и се е бистрила политиката. Нямало е прегради, нито отдушници. За прикритие са служели туниките им.
За по-заможните са били създадени луксозни места за облекчаване, наречени латрини. В тях имало по 50-60 седалки в дълги редици. Латрините са били свързани с канализационна система и наблизо е имало чучури, където човек да си измие ръцете.
Но, всяко удоволствие се заплаща!
За да увеличи попълненията в бюджета, император Веспасиан рязко увеличил данъците. Той е първият, който наложил и данък за обществените тоалетни. Според Гай Светоний Транквил – древноримски историк, синът на Веспасиан - Тит Флавий бил несъгласен с налагането на този данък, но в отговор императорът взел една шепа монети, пъхнал ги под носа на сина си и му казал „Не миришат, нали?“. Оттук тръгва и станалият нарицателен израз „Парите не миришат“ (лат. Pecunia non olet).