До 2024 година ще бъдат реконструирани полезащитните пояси в лошо състояние

Това посочи директорът на Държавното горско стопанство в Добрич инж. Цанко Николов.

До 2024 година ще бъдат реконструирани полезащитните пояси в лошо състояние

Днес в зала „Европа” в Областната администрация беше проведена съвместна работна среща на структурите  на Министерството на земеделието, храните и горите, отговарящи за територията на област Добрич.  Първата тема беше свързана със създаването, ползата и състоянието на полезащитните пояси и различните текущи  мероприятия, свързани с тях. 


„Горското стопанство е много тясно свързано със селското стопанство. Там, където има гори, има земеделие, има животновъдство, има пчеларство. Там, където няма гори  - земеделието го няма, или е съвсем оскъдно”, заяви директорът на ДГС – Добрич инж. Цанко Николов. 

Полезащитните пояси в Добруджа са на обща площ от 7 862 хектара, а общата им дължина е 5 хил. км. Първите пояси са създадени от румънски специалисти през 1936- 1939 година. Подобни съоръжения са изградени в Русия и  Канада. „Ние копираме техния опит  и го прилагаме тук в България с цел защита от ветровата ерозия. Когато земите са оголени и духнат силните ветрове масово става изнасяне на повърхностния хумусен слой и тези пояси са предвидени да предпазват точно от това”, сподели инж. Николов. 

По неговите думи целият цикъл на проектиране, трасиране, отглеждане на фиданки, залесяване и отглеждане на младите растения е преминал под ръководството на лесовъди инженери, но най-вече в тях е участвало местното население. Факторите, които са повлияли за избора на дървесните видове са главно природните условия в Добруджа – преобладаващи ветрове, валежи, средна месечна температура, почва и надморска височина. „Важен фактор за проектирането на пояса е проучването на т.н. „роза на ветровете”, която показва посоката на вятъра и силата, с която действа”, каза директорът на ДГС - Добрич.  Той допълни, че тук преобладаващите посоки на вятъра са север, североизток, северозапад като тези ветрове се очертават най-вече през зимата, а през лятото преобладаващата посока на ветровете е югоизток. Според него точно летните ветрове са от много голямо значение в нашата област. Те се наричат суховеи и дават голямо отражение върху реколтата. Температурите също имат  значение при избиране на дървесните видове за създаване на полезащитни пояси. В Добруджа средно годишната температура е 10 градуса като се има предвид и абсолютната максимална - 38.9 и абсолютната минимална, която достига до - 29.4 градуса.  „Поясите са създадени като мрежа срещу преобладаващите ветрове с цел да спира тяхното влияние. По този начин се оформят и полета от 400 до 1000 декара”, сподели инж. Цанко Николов. 

Сред главните дървесни видове в поясите са дъб, цер, летен дъб, червен дъб, планински ясен, акация, а също така има пояси създадени от чист орех.  През годините е станало ясно, които са най-подходящите дървесни видове за създаването и поддръжката на полезащитни поясни. „В нашите условия са най-издръжливи дъбовете, ясените също са много подходящи, а през последните години гледичията се наложи като пионер и има много добри функции. Смятаме, че акацията не е много подходяща за изграждани на бъдещи пояси и тяхната реконструкция”, категоричен е директорът на ДГС – Добрич инж. Николов. 

Той представи и някои от полезните функции на полезащитните пояси. „Преди всичко считаме, че те вършат своята роля за ограничаване на ветровата ерозия. На времето са създадени полезащитни пояси и в румънската част на Добруджа, но през 60-е години правителството решава  да ги изкорени, за да спечели повече обработваема земя, което си има своите последствия. При тях дела на ветровата ерозия е много по-силна, отколкото в нашата част”, каза инж. Николов.   

Другите ползи на тези пояси са намаляване на изпаренията на полетата, задържане на снежната покривка, повишаване на добивите на земеделски култури, разнообразяване на ландшафта, подобряване на климата, създаване на условия за запазване на дивеча и птиците, осигуряване на паша за пчелите, намаляване нивото на фините прахови частици и пр. 

Най-честите проблемите при стопанисването на полезащитните пояси са пожарите, замърсяването с отпадъци, незаконната сеч и разораването на общинските пътища. 

През последните 5 години на територията на цялото Североизточно предприятие са извършени залесявания на полезащитни пояси в размер на 822 дка. Предвижда се до 2024 година поясите, които са в лошо състояние и недобър растеж да бъдат реконструирани. Тяхната площ е 1750 дка, като затова Предприятието ще отдели средства в размер на 2 600 000 лв.