Румяна Момчева: „Вярвам в доброто. В светлината на ума, в устрема на душата и стремежа на всеки да остави следа след себе си…“

Анна Бербенкова представи стиховете пред добричката публика, а Красимир Димитров допринесе за добрата  атмосфера с музикален съпровод на китара.

Румяна Момчева е родена в град Силистра, но от дълги години живее и работи в гр. Добрич. Завършила е Педагогическо училище в Добрич,  продължава образованието си в СУ „Св. Климент Охридски“, където специализира „Дефектология“.

Била е преподавател и директор на помощното училище „Д-р Петър Берон“ в гр. Добрич. Двадесет и пет години от живота си е посветила на обучението на бъдещите учители в „Институт за детски и начални учители“ – гр. Добрич, където е била ръководител на педагогическата практика.

Публикувала е свои стихове във вестник „Учителско дело“, в сборниците „Изгреви“, „Записки от моята тетрадка“ на БЧК и др.

Госпожо Момчева, кога усетихте порив да пишете?

Още в началните класове съм правила такива опити. Даже наскоро бях намерила стихотворение от моите ученически години, когато съм била 4-ти клас.

Имате издадена книжка с детски стихове „Звездички“. „Отново съм птица“ е първата Ви стихосбирка с любовна лирика. Защо чак сега?

Винаги съм правила такива опити, но никога не съм проявявала активност да публикувам. Нямам интернет, не използвам компютър…

Притеснявахте ли се да споделите нещо толкова лично, каквито са любовните стихове?

Притеснението … Какво може да бъде?... Двадесет и пет години като преподавател в Учителския институт постоянно общувах със студентите, изнасях лекции… Никога не съм се притеснявала да говоря пред аудитория. Не всички стихове за любовта са плод на преживявания. Когато пиша, се старая да се поставя на мястото на образа, който изграждам, да се опитам да го усетя, да разбера как би реагирала моята героиня в определена житейска ситуация.

В стихосбирката стихотворенията са на различна тематика, но като цяло съм акцентирала върху любовта на човека, която е извор на доброта, на духовна сила, достигане на хоризонти… И всеки трябва да се грижи за нея, да я пази, щом веднъж  я е докоснал. Опитах се да уловя различните впечатления, настроенията на жената към човека, когото обича и какво трябва да прави, за да се грижи за съхранението на обичта. Пиша за търпимостта, за недоверието, за премълчаването на истинат.  В живота има много превратности, които се отразяват на отношенията между партньорите.

Бяхте ли щастлива в любовта?

Да, бях. Взаимността е най-хубавото чувство!

Вашият рецензент и редактор – Анна Бербенкова каза при представянето Ви, че това е една „закъсняла изповед“. Изповед ли е книгата?

Не. Не е изповед. Тя е порив. Стремеж да се запази любовта. Готовността на жената да прости, да не се предава, да не пада духом, а да полети отново, като птица.

А в какво вярвате?

В доброто. В светлината на ума, в устрема на душата и стремежа на всеки да остави следа след себе си и да допринесе за един по-добър живот и по-добър свят.

Според Вас, какви хора имат нужда от поезия?

Аз мисля, че всички хора имат нужда от поезия, защото това е израз на емоционалното състояние на всеки.

И на финала на нашето интервю – къде любителите на поезия биха могли да открият Вашата книга „Отново съм птица“?

На този етап само в библиотеката на Народното читалище „Йордан Йовков – 1870 г.“ и в Регионалната библиотека „Дора Габе“ в гр. Добрич.

Автор: Филка Крумова