Над 21 % ръст на туристите в община Каварна

В сравнение със същия период на м.г, те са с близо 16 000 повече. Реализираните от тях нощувки надхвърлят 276 000, съобщават от местната администрация.  В един от послените топли и слънчеви дни на отминаващата година разговаряхме с местните рибари, които намират време и слизат на буната под нос Чиракман, за да се отдадат на любимото си хоби.

Енчо Желев от Каварна споделя, че на въдица освен заргана и попчета друго няма. Заргана хваща на ем от червеи, които купува, а уловът е различен всеки ден – веднъж 5-6 бройки, а друг път може и над 20 да хване. За попчетата казва, че се хващат на ем от мида или скарида. Докато е прясна още зарганата, я слага на скарата и я консумира с бира. Желев споделя, че за него годината е била добра и фризерът е пълен с риба. През тази година рибарите са извадили малко сафрид и казват, че не е като други години. „Тази година е зле, нито сафрид има, нито чернокоп”, споделя Стоян Стоянов, който влиза и в морето с малка лодка да лови риба пред Калиакра, Русалка и Яйлата. Назип Чакър риболува основно от буната пред Чиракман и споделя, че слиза на морето когато има време. Хвърля въдица за зарган и казва, че най-вкусна тази риба става на чироз. Въдичарите се надяват до края на годината да има още хубави дни за риболов.

Рибарите в Каварна, които хвърлят мрежи са недоволни, че през тази есен няма нито чернокоп, нито кефал. Сафрид и чернокоп вадели само на „пръчка”, а мрежите са празни. Морските вълци споделят, че тази година е много слаба и за първи път не са си заделили сафрид във фризерите. Причината за слабия сезон те отдават на топлата морска вода, която съвсем до скоро е била 20 градуса, а в този период на годината трябва да по-студена. При хубаво време в морето на север от Каварна риболуват над 30 кораба, от Варна, Балчик и Каварна.

От Общината уточняват, че данните не са окончателни и следва да се повишат, след постъпване и на декларациите от туристическите обекти, които не са подадени в срок. По традиция най-натоврени в сезона са били месеците август – с над 20 000 гости и юли – с 18 000. Реализираните от летовниците нощувки в активния сезон – юни, юли и август са 240 920, като превес имат чужденците. Основният поток чужденци е от Румъния, но голф-комплексите привличат и много скандинавци, и германци, споделя Деан Дуков, собственик на ресторант в Каварна. „За нас беше един много добър сезон. В нашия бранш основно разчитаме на туристи, които са опитали нашата услуга и очакваме да се върнат пак при нас. Профилът на нашия турист е доволният клиент. Имаме около 30% ръст на посещаемостта в нашето заведение.” Красимир Митев развива селски туризъм в Българево от 2011 година и всеки сезон бележи ръст. „ Откакто сме отворили, се развиваме – всяка година градим по малко отгоре. Факт е, че тази година може би се задържахме на миналогодишното ниво, макар, че имахме по-силни пролет и есен. През лятото на моменти се получиха необичайни „дупки”, които не успяхме да компенсираме, но мисля, че сме на ниво от м.г.” Той разчита на индивидуални посещения, не работи с туроператори, а ползва активно интернет платформите, но и той като Дуков залага на доволните клиенти. „Държим един доста сериозен процент от хора, които идват години наред, ако не всяка година, то през година и може да се каже, че имаме едно такова стабилно ядро, върху което вече градим. Точно в силния сезон по-голямата част от гостите ни са чужденци, а по периферията са предимно българи.”

70 на сто от летовниците тук са семейства с деца и като изключим румънците, които характерно за целия регион са най-многобройни, в къщата за гости отсядат поляци, англичани и руснаци. Напоследък и принципно организираният немски турист също предпочита индивидуална почивка. За привличането на туристи обаче е необходимо всички да вложат усилия, споделя Дуков. „Има какво да се желае – инфраструктурно навсякъде. Но истината, според мене, е в публично-частното партньорство: да си взаимодействат както инвеститорите, бизнеса, на локално място с община, област или държава. И тогава може би ще имаме правилната рецепта да се случат нещата.” У нас все още липсва готов туристически продукт, който да е съобразен с даденостите на всеки регион. На национално ниво трябва да се изготви стратегия за по-дълъг период от време, а не година за година, споделя предприемачът. 150 хилиляди туристи са посетили нос Калиакра през сезон 2019, съобщи директорът на Историческия музей в Каварна, Пенко Георгиев.

„Имаме спад на организираните посещения, поради фалирането на голямата английска туристическа компания „Томас Кук” и представителя й за България – „Астрал Холидейз”, с който имахме договор. От там имаме и неразплатени суми, въпреки, че ни увериха, че ще намерят някакви начини да се разплатят с хората. От друга страна имаме повишаване на неорганизиранире туристи”, разкри Георгиев. За атрактивността на обекта допринасят и археологическите открития. ”Има повишаване на интереса към Калиакра. През месеца, в който се провеждаха археологическите разкопки, съответно откритията миналата и тази година допринасят за повишения интерес от страна на българския турист, тъй като тази информация достига по-трудно до чужденците. Българите определено следят публикациите в медиите и когато видят, че нещо се е случило, определено се интересуваха: какво, кога, как”, разкри Георгиев.

Чуждестраните туристи, които са посетили нос Калиакра през този сезон са основно румънци, руснаци и финландци. „Поляците тази година, както и миналата се завръщат и отчитаме по-голям брои на полски туристи по нашите обекти”, посочва Георгиев. Имаме повишаване на туристите и по музейните обекти в града. „Може би във връзка с по-добрата реклама, поставихме табели на ключови места, които да указват къде се намират музейните обекти”, допълни директорът на ИМ-Каварна.