Епископската базилика в с. Оногур има висока научна, историческа и експозиционна стойност

Епископската базилика в с. Оногур има висока научна, историческа и експозиционна стойност
В изпълнение на Заповед на министъра на културата Боил Банов, беше извършена оценка на проучванията на Късноантична крепост в местността „Калето“, в землището на тервелското село Оногур.

Председател на комисията беше регионалният инспектор в Главна дирекция „ИОКН“ към  Министерство на културата Кирчо Апостолов,а членове -  специалистът- археолог в НАИМ- БАН Станислав Иванов и д-р Игор Лазаренко- гл. ас. в РИМ- Варна.


След извършения оглед на място, комисията констатира, че през 2019 г. усилията на археолозите са насочени към цялостно проучване на западната част на епископската базилика и пространството около нея. Научни ръководители на обекта отново са проф. Казимир Попконстантинов и Боян Тотев- археолог от РИМ- Добрич, наети са и 12 работници от с. Балик и с. Ангеларий. Проучената площ е от 500 м2.


Разкрит е западният зид на атриума (голямо открито пространство, непосредствено над основните входни врати), в южна посока е открит централният вход към него и към екзонартекса, нартекса (притвора) и централния вход на наоса (основната зала на храма). Това е най-западната част на един християнски храм, отделен от храма с глуха стена. Допроучена е югозападната част от зида на атриума. В насипа са открити прозоречни стъкла, битова и трапезна керамика, фрагменти от тухли и керемиди.


Откритите добре запазени колони, бази и фрагменти от тях са доказателство за добре оформен портик, който е в една ос с централния вход към атриума. Недалеч от втората колона са намерени фрагменти от капители, украсени с полупалмети и релефно оформен кръст. Очертана е линията, върху която са стъпвали базите върху правоъгълни постаменти.


В резултат на извършената проверка, комисията  установи, че разкриваната епископска базилика в с. Оногур има висока научна, историческа и експозиционна стойност. Археолозите отбелязват, че е налице рядко срещата планова схема при оформлението на атриума, който е в една ос с базиликата и с четирите околовръстни портика. Предстои през следващите разкопки да бъде проучено как е оформен източният портик към екзонартекса на базиликата. За първи път у нас се документира последователността на изграждане на колонадата (база, колона, капител), посредством букви от гръцката азбука (А до Н- с цифрова стойност от 1 до 8). Размерите на храма, мраморният материал (пренесен вероятно от Мала Азия), вътрешните архитектурни решения, безкрайно красивите капители, деветстъпален синтрон и ред други открити структури са доказателство, че това е епископска базилика. Изградена е с много средства по времето на император Юстиниян Велики (527-565 г.). 


Според комисията, този паметник трябва да бъде причислен към паметниците на културата с национално значение, защото се откроява от всички проучени досега базилики- не само с размерите си (59х30 метра), но и с разнообразието в олтарната част и оформлението на атриума.


Извършените през 2019 г. археологически проучвания на обекта са финансирани със средства от Община Тервел в размер на 16 000 лв. и от Министерство на културата – 12 000 лв.


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+