Футбол и бизнес в Англия съчетава млад добричлия

Футбол и бизнес в Англия съчетава млад добричлия
Любовта към великата игра задържа юношата на „Добруджа“ Илко Якимов на Острова

Неговото име е Илко Якимов, роден през 1988 г. в град Добрич. Още като дете е пленен от магията на футбола и се записва да тренира във ФК „Добруджа“, където негови наставници са Красимир Коев и Валентин Ангелов. Непосредствено след завършване на средното си образование в СУ „Г. С. Раковски“ започва работа в КК Албена. Край морето се запознава с Волфан Шруле от Бремен, който е фен на футбола. Гостът му оставя визитна картичка и обещава съдействие за проби в редиците на немския „Вердер“, тъй като е съдържател на бар в близост до стадиона на отбора от Бундеслигата – „Везерщадион“. От Германия младият добруджанец се насочва към Англия, като за кратки периоди играе в тимове от Тайланд и Малдивите. Постоянен дом през последните години за него става Лондон, където открива собствен клуб „FootballFactory“ и мениджърска агенция „Future Management“. Наред с хобито си той се прехранва като работи в барове и ресторанти, а освен това е студент в АRU – Лондон.



Илко Якимов става „гражданин на света“ през есента на 2008 г., когато без грам немски език и 200 евро в джоба се отправя за Бремен по покана на Волфан Шруле. Домакинът малко се изненада като ме видя с куфар с ръка пред вратата му, но ме прие и останах за кратко при него. Заявката, която даде на брега на Черно море, че се познава с някои от ръководните фактори във „Вердер“, се оказа вярна, и не ме подведе. Още на втория или третия ден ме срещна със спортно-техническият директор на „бременските музиканти“. Така след дългия преход с автобус до Северна Германия трябваше да започна пробен период в младежката формация на клуба. От „Вердер“ ме настаниха в пансион и започнах да тренирам интензивно по тяхна програма. Домакините бяха по немски откровени и ми казаха в прав текст, че не съм достатъчно добър за тях, сподели за първите си премеждия в чужбина добричлията. Той обаче не се отказва и преминава в редиците на полупрофесионалния ФК „Осибременхавен“, блуждаещ по това време между III и IV лига. Едва тогава усетих, че немците постепенно започнаха да ме приемат и да се държат приятелски, а не толкова надменно. Проблем беше комуникацита, защото аз говорех английски и се справях трудно с езика. Като допълнение в тази част на Германия е доста студено, а друг фактор, който изигра роля да преустановя престоя беше свързан с реформата, която от техния футболен съюз бяха предприели. В нея влизаше сформирането на няколко центъра - шест или осем ако се не лъжа, на територията на цялата държава, където се отделяше приоритетно внимание на местните таланти. Едно от големите предимства на програмата беше, че при подрастващите бяха изпратени водещите и най-опитни треньори в Германия. Този подход по-късно даде резултат, подплатен със завоюваните титли от бундестима. Историята ми в тази част на Европа приключи през 2010 г., когато се насочих за първи път към Англия, за да осъществя друга от мечтите си. Там работих три месеца в бар, след което се прибрах в България, където последвах приятелката си. За известно време в Добрич бях продавач-консултант, след което с пари на заем отново се озовах на Острова. След като пристигнах ми предложиха работа, но за зла участ, в деня който трябваше да се явя на работното място, имах насрочени проби в отбора на „Доувър Атлетик“. Дилемата бързо беше преодоляна в полза на футбола, но за съжаление още след втория мач като нападател получих сериозна контузия. Същевременно от ФА на Англия организираха безплатен курс за подготовка на треньори – лиценз „С“ за футболисти с професионален и полупрофесионален статут. След края на обучението отворих своя частна академия с името „FootballFactory“. Тя е за деца и момчета без отбори, като ангажиментът от моя страна бе да им намеря такива, а заниманията провеждах на старите игрища на „Уест Хям“ в Източен Лондон. Още от първият випуск излязоха две талантливи 16-годишни момчета, които преминаха успешни проби и станаха част от „чуковете“. По-точно казано, те отидоха в училището и Фондацията на „Уест Хям“, стояща под Академията на клуба. Връзките, които осъществих през този период се оказаха доста ползотворни, което ме подтикна да регистрирам мениджърска агенция „Future Management“.



Това стана през 2013 г., а в идеята бях подкрепен от друг българин – Станислав Стефанов, който е юноша на „Чавдар“ /Етрополе/. Той бе мой съотборник и три години по-късно го поканих за съдружник. През 2015 г. се озовах в Тайланд, където в следващите години ритах за по 3 месеца, а също тако опитах късмета си в тимове от Малдивските острови. От приключението в Азия ми останаха контактите, а също така имам дялово участие в детската футболна школа на ФК „Сиан“ от Банкок, очерта спортната си кариера Ил. Якимов. През последните години той е треньор на сформирания от него български мъжки аматьорски тим в Лондон – „БГ Юнайтед“. Паметна ще остане победата с 4:2 още при дебюта срещу „Галатасарай Академи“, който е сред водещите отбори в Турската лига, позиционирана в северната част на английската столица.



Добричлията се гордее с факта, че е успял да изпрати да учат и да тренират футбол във Фондацията на „Уест Хям“ няколко български момчета. Наред с това зад гърба си има организирани благотворителни срещи с участието на български отбори от цяла Англия. Ил. Якимов не крие, че през последните години рядко се прибира в България и Добрич, което в известна степен му пречи да следи как се развива футбола у нас. Разбрах, че част от съотборниците ми в ДЮШ на „Добруджа“ – Борислав Балчев, Георги Галинов и Станислав Иванов са картотекирани в състава на „Устрем“ /Дончево/, който е в челото на класирането в Трета лига. След като ангажиментите ми намалеят и при подходяща възможност бих направил благотворителен мач в Добрич, за да се подпомогне макар и с малко детският футбол в града. Тъй като в момента съм студент, работя и карам курс за треньорски лиценз „УЕФА - В“, някои от проектите ще изчакат. Желанието ми е един ден да се отдам изцяло на футбола без значение дали това ще е в България или чужбина, и смятам да следвам до край детската си мечта, изрази непоколебимостта си Ил. Якимов.


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+