Галин Никифоров: Няма значение какво си завършил, въпросът е каква е страстта ти и какво искаш да правиш

Галин Никифоров: Няма значение какво си завършил, въпросът е каква е страстта ти и какво искаш да правиш
Галин Никифоров е дипломиран инженер-химик и икономист, но избира да бъде писател. Роден е в Добрич, възпитаник на ПМГ „Иван Вазов“ .

Известността го връхлита  с романа "Лисицата". История за една удивителна жена, пренесла през вековете обичта към детето си, и един полицейски психолог, раздиран от демоните на собствената си вина, който разследва най-загадъчното убийство в кариерата си. И този, и следващите му романи получават многократни номинации в различни конкурси, а самият автор е удостояван с големи литературни награди. 


През 2011 година с "Лятото на неудачниците" е отличен с наградата "Български роман на годината" на Фондацията „13 века България“. През същата година печели и Националната награда "Елиас Канети" с друг свой роман - "Къщата на клоуните". 


Романът му "Фотографът: Obscura Reperta" е номиниран за всички най-известни литературни награди. Това е голямо постижение, защото от началото на века само 11 романа попадат в тази висока категория.


 


По новелата му „Нощта на мечтите“ е създаден едноименен пълнометражен филм с режисьор Боби Костов. В края на септември миналата година "Сиела" издаде "Тяло под роклята". Мащабен и неочакван роман за изкуплението. Книгата напълно променя представата за социалните, езиковите и общочовешките граници. За лимитите, които човешкият дух може да надскочи в стремежа си към доброто. „Тяло под роклята“ е провокативен, оголващ човешката психика до най-елементарните частици и същевременно жесток и мълчалив роман - история за изкуплението.  Всичко това налага експресен втори тираж.  


В романите на Галин Никифоров се преплитат вечните теми за крайните стремежи на човешкия дух, за ненакърнимата любов, за скрития смисъл на живота и за отрезвяващата мъдрост на смъртта.


- Как един инженер-химик и икономист решава да се занимава с литература?


Когато искаш да правиш нещо, просто започваш да го правиш. Започнах да се занимавам с литература преди около 25 години. Исках да правя и нещо друго, освен да ходя на работа и да се грижа за семейството си. Имах малко свободно време и исках да го оползотворявам по някакъв начин. Писането ми се видя добра идея. Започнах да пиша през 1994 година. Първата ми книга излезе през 1998 година, сборник с новели. 


За официален дебют смятам 2013 година с първия ми роман “Умерено нежно”. Тогава разбрах, че ще се занимавам много по-сериозно с писане на романи. Няма значение какво си завършил и какво работиш, въпросът е каква е страстта ти и какво искаш да правиш.


- Сега сте отдаден изцяло на писането, съумявате ли да се грижите едновременно с това и за семейството си?


Това е един баланс. Мисля, че всеки човек в живота си го има. До 2011 година работих и пишех едновременно. След това дойде един момент, в който нито работата ми вървеше, нито писането. Реших да се отдам изцяло на писането. От социална гледна точка не беше много разумен ход тогава. Рискувах и си казах, че не е толкова страшно. Мечтата ми беше да си довърша романа “Лисицата”, върху който работих. Той беше много тежък, много труден. Трябваха ми около две години и половина да го завърша. 


И така вече се занимавам само с литература. Доста е трудно, но пък е и някак благодатно. Имаш чувството, че правиш нещо, което запълва живота ти и се чувстваш пълноценен. Доволен съм от това решение. Никога не се връщам назад. Радвам се на това, което имам. 


С книгата “Тяло под роклята”, по отношение на редактирането, минах на друго ниво. Изключително трудно ми беше с този роман да го редактирам. Моите романи са фактологични, имат наука, съчетават се много и различни неща. Изискват по-особен подход при редактирането. 


Това ми помогна за преиздаването на “Лисицата”, която излезе тази година и съм много доволен. Няколко месеца след това преиздадоха и “Фотографа” от издателство “Сиела” - мой роман отпреди десет години, който аз лично много харесвам. Той беше номиниран за всички най-големи литературни награди, което се случва много рядко. От началото на века само 11 романа имат подобно постижение. Въпреки всичко аз не го харесвах как беше направен като редактиране, като език. Имаше неща, които трябваше да бъдат пипнати. 


Много съм доволен от повторните издания на тези два романа.


- Нареждат книгите Ви до световни бестселъри. Имате ли обратна информация читателят как възприема това?


За тези неща може да се говори, когато излезем на европейските пазари, когато направим тиражи, съизмерими със световните бестселъри. В България нещата са в по-малък мащаб. Една Швеция, която е 11-12 милиона, изнася романи в цял свят. Изобщо скандинавските страни в това отношение имат голяма традиция и можем да се учим от тях. 


- Чете ли българинът книги и склонен ли е да заплаща за този вид продукт?


Засилва се четенето на книги, което лично много хора приеха с изненада, но за мен беше очаквано. Младото ни поколение е много по-европейски настроено. Европейците четат изключително много литература. В България се получи този ефект - младите хора започнаха да четат много повече, отколкото се очакваше.


С изкуство трябва да се занимаваш, само ако я имаш тази страст. Какви пари ще изкарваш е важно, но трябва да бъде следствие от отношението към писането.


- И за финал - каква е основната Ви мотивация?


Това става една неизменна част от твоя живот. Трябва да си много дисциплиниран, много отговорен и да балансираш между интересите на семейството и интересите на изкуството, за да запазиш тази част. Срещите ми с читатели са удовлетворяващи. Те не са толкова много, колкото при другите ми колеги. Повечето хора на изкуството са отшелници. Изисква се изолация, за да се занимаваш с изкуство, изисква се самота. Това е нещо, което поне аз така разбирам.


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+