Драгни Драгнев отбеляза своята 81-годишнина с премиера на новата си книга „Да ти кажа, че те обичам”

Художествената галерия в Добрич посрещна приятели и почитатели на творчеството на Драгни Драгнев, за да отбележат заедно 81-ия му рожден ден. Организатори на събитието бяха Община град Добрич, Сдружението на писателите в Добрич и Художествената галерия. Сред официалните гости беше зам.-кметът по „Хуманитарни дейности” д-р Емилия Баева.

Новата книга на добруджанския творец с есета, разкази и импресии  „Да ти кажа, че те обичам” беше представена от проф. Димитрина Каменова. „Тя е книга за нов проблем, че говорим и не се чуваме един друг, затова и сговорът го няма! Тя е нова книга за страха ни - че „да ти кажа, че те обичам”, не ни стиска. Народът ни ли е такъв, страхлив, непохватен за обич или по-скоро признанието за обич е заклеймено като слабост? Или сме в новата си пещера, онлайн пространството, дето влизаме и излизаме от новите ни племена – безименни, безлични, затова и безотговорни за обич?“ –реторично попита професор Каменова.

Драгни Драгнев сподели, че в началото на срещата е мислил да представи своя разказ „Нова къща“, но винаги, когато го чете нещо засяда в гърлото му и сълзите напират в очите му.  Затова той поздрави своите гости с две  стихотворения, едно от които се казва „Добруджа“– земята, която авторът носи в сърцето и душата си. Добруджа, която описва в разказите и романите си. Добруджа,  с чиито радости и болки той живее.

През месец ноември 2019 година за разказа си „Караконджол“ Драгни Драгнев беше отличен с престижната награда на Националния литературен конкурс „Земя на пеещите колелета“.

Коя е най-скъпата на сърцето Ви награда, която сте печелил?

Всички награди са ми скъпи, защото съм положил много труд и много мислене. И с това съм призовал другите да мислят, да мислят, да мислят… Човек трябва да мисли.

Как се пише за Добруджа? Как се пише за автори като Дора Габе и Йордан Йовков?

Най-важното, което съм постигнал е да се опитам да намеря хармония между човека и природата. И в търсенето на тази хармония, аз възпявам Добруджа. Макар че Добруджа сама възпява себе си, аз я възпявам повторно в този стремеж да бъда близко до нея, да я усещам в сърцето и душата си, в радостта и болката си. Аз искам от това, което напиша да се усети, че Добруджа е в мен, че аз съм добруджанец.

Работата Ви като журналист през годините затрудняваше ли, или помагаше на Вашето лично писане?

Журналистиката е всеядна професия. Пречеше ми, но в същото време и ми помагаше, защото чрез журналистиката аз общувах с много хора, които разкриваха пред мен душите и сърцата си. Това ми е давало повод да пиша стихове. От тази близост с хората усещах техния свят, техните чувства, радости, болки и желания. А човекът какво е?  - Човекът е една вселена от радости, болки и желания. 

А има ли тема, за която категорично не бихте писал?

Не бих искал да пиша за смъртта, но тя върви редом с живота, а аз пиша и за живота, и за смъртта.

Мислите ли, че компютърът ще замени книгата? Или ще я измести на по-заден план?

Не, не мисля. Това зависи от хората. Тези, които обичат да четат, които усещат насладата от четенето ще продължат да четат, независимо дали в електронен или хартиен вариант. 

Кое е Вашето вдъхновение?

Животът - аз го гледам право в очите.

Какъв е съветът Ви към младите? Какъв е заветът на Драгни Драгнев към идните поколения?

Да се обичат! Любовта да стои винаги в сърцето и душата на всеки един българин.Да обичат България! Да бъдат патриоти! България напуснаха милиони млади хора. Народът ни твърде много се е стеснил. Твърде малко е останал българският народ. Освен това, много хора умират, а малко се раждат. От това идва трагедията на българското общество. Макар да смятам, че в България в момента общество няма. Има групи хора, които се сближават или си противоречат, но истинско общество няма.

Автор: Филка Крумова