Ковачите Мирослав и Георги Милеви, които работят с огъня, душата и сърцето си

Ковачите Мирослав и Георги Милеви, които работят с огъня, душата и сърцето си
Братята Мирослав и Георги Милеви от Добрич повече от двадесет години изработват изделия от ковано желязо за бита - парапети, огради, порти и допълнителни орнаменти.

Предметите са истински произведения на изкуството. Изработени ръчно, те се превръщат в уникални творби, които се съчетават прекрасно с различните архитектурни стилове.


От няколко години, точно на Атанасов  ден,  братята   отварят вратите на своето ателие за да посрещнат не само приятели и гости, но и любознателни млади хора, на които да покажат занаята си, да им дадат възможност да се докоснат до магията на кованото желязо, да се опитат да усетят силата на огъня. 




Всяка събота след 14 часа желаещите могат да посетят ковачите, които се намират в Индустриалната зона на Добрич.


„Ще поговорим, ще поработим, ще научим малко повече за метала и занаята. Но да знаете, че трябва търпение“, каза Мирослав. 


Картичка с изделия, изработени в ателието, подписана лично от майстор Миро, получи всяко едно от момчетата, преди да поеме към дома. Като спомен от този празничен ден.




Това е тежък занаят. Как се роди любовта ви към него?


Нашият род е занаятчийски. Дядо ни беше  много добър шивач, чичо ни – дърводелец. При нас всичко започна като хоби. С годините стана занаят. Не сме го учили в университет. Да опитомиш огъня и да работиш с метала е един от най-старите занаяти. Наш наставник беше Петър Карагьзов, познат повече като Петьо Желязото – майстор железар от национално ниво, който имаше работилница в АЕМО „Стария Добрич“. За съжаление, той вече не е между нас. 


Колко са майсторите, които се занимават с ковано желязо в Добрич?


Тези, които работят с огън сме само ние и Ташо Ташев - майстор ковач в АЕМО  „Стария Добрич“. 


Ние работим по най-стария, автентичен начин – с ковашки въглища, нагряване на въздух. Този начин на работа е връзката между старото поколение занаятчии и нас. Опитваме се да спазваме правилата за занитването, за ковашките заварки, за тертипа на работа като цяло.



Възможно ли е в днешно време човек да се издържа само от това?


Възможно е, но трябва повече търпение и хъс. Както и много любов и талант. Любов към метала и формите, които се получават. Трябва да си любопитен, търсещ нови предизвикателства, нови идеи. 


Какви най-често са поръчките Ви за изделия от ковано желязо?


Най-често са за бита – парапети, порти – това са най-мащабните. Осветителни тела, аксесоари са по-дребните.



Имате ли свободата да развихрите фантазията си в работата си?


И да, и не. Някой клиенти се вслушват в препоръките, приемат идеите, които им предлагаме. Други държат да остане това, което те са преценили. 


Вие рисувате прекрасно. Какво е мястото на изкуството във Вашия занаят? 


Интересен въпрос. Изкуството е част от нашия занаят. Въпросът е дали искаш да го приложиш. Майсторът трябва да има виждане за това, което ще изработи, художествен поглед. Да съчетае това, което иска клиента, с онова, което е най-доброто за него.  Често работим съвместно с архитекти, дизайнери. Това е най-добрата комбинация.  Заедно  се опитваме да предложим на  клиентите стилни модели, подходящи за конкретния архитектурен стил. Истината е, че хората нямат много доверие на занаятчията. За съжаление, това ни показва опита.  Допускането на истинското изкуство в дома се случва по-често, когато ние работим с дизайнер или архитект.  Тогава се получава прекрасна симбиоза, с изключително сполучливи резултати.



На кого ще завещаете занаята си?


Ковашкият занаят е уважаван, но изчезва. Ще го завещаем на хора, които искат да го работят; които имат хъс, желание за това и го правят с търпение и любов.


Огънят е стихия. Трябва да бъде овладян. 


Трябва да си по-смел в идеите си, да си концентриран. Не се получава от първия път. Най-малко осем години са нужни, за да изучиш този занаят. Както казва майсторът, трябва да гориш отвътре, да дерзаеш с години. На нас вече ни е двадесета година. И  всеки ден се учим. Още и още. 



В заключение ковачите отправиха поздрави към всички свои колеги от цялата страна, които работят с огъня, душата и сърцето си.  


Автор: Филка Крумова


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+