Браншът на пчеларите е заплашен от фалит

Красимир Костадинов отглежда 260 кошера в землището на с. Зимница. Производството на пчелен мед е основният поминък на семейството му. 

По думите му в момента в пчеларството има големи проблеми, които основно са свързани с качеството и изкупната цена на пчелния мед. Според него една от възможностите за подобряването на дейността в бранша е субсидирането или на база продукция, или на пчелно семейство, но това съвсем няма да реши всички проблеми на пчеларите в България. В момента субсидията на пчелно семейство е 6 лева, която стига само за покриване на осигуровките на един производител за годината. Разходите по отглеждането на пчелите си остават за негова сметка. „Държавата в момента почти не подпомага пчеларството, но оставя търговците да определят цената. От там съм убеден, че има едно негласно съглашение между тях – ниско да купуват и високо да продават и от там се получават проблемите”, заяви Костадинов. Той е категоричен, че проблемът на субсидирането е ив липсата на контрол върху реалното отглеждане на пчелните семейства. 

Пчеларят смята, че само със субсидиране проблемитеняма да изчезнат. Решението, което предлага Красимир Костадинов, е да се създаде стандарт за пчелния мед – сертифицирано име и защитена марка „Български пчелен мед”. В него продуктът да има само определени показатели, да няма токсични вещества и примеси. „Когато има защитена марка, търговецът ако ще и манука мед от  Нова Зеландия да вкарва вътре – да няма право да го продава като български пчелен мед и естествено ако има нарушения,да бъдат налагани санкции”, каза той. 

По думите на Костадинов в последно време търговците са поставени и лицензирани да изнасят българския мед при определени условия, с идеята, че продукцията няма да бъде замърсена и ще бъде контролиран изхода от страната, но се е получило точно обратното – медът, който се изнася от България е с по-ниско качество и така цената му на чуждестранния пазар се срива. Но ако трябва да отговаря на определени стандарти за качество, за да носи наименованието „Български пчелен мед” цената му ще остане по-висока и хората ще знаят, че купуват истински качествен продукт. 

Красимир Костадинов допълни, че в момента държавата не защитава изкупната цена на меда и всичко е въпрос на договорка между търговеца и производителя. „При условие, че разходната норма за произведен килограм пчелен мед в България за миналата година се върти около 2,64 лв., а изкупната цена на меда в момента е 3,20 лева, след няколко години този отрасъл няма да го има”, категоричен е той. 

Според него част от проблемите в пчеларството идват и от самите пчелари. „Когато търговецът намалява цената, пчеларят отнякъде трябва да си избие разходите и много колеги започват да хранят, особено ако годината няма добив на пчелен мед и оттам кръгът се затваря. За да може тази въртележка да се разбие, трябва по-сериозно да се пипнат проблемите в този сектор и да не се гледа само субсидирането като решение на въпроса, иначе то не е лош вариант, но трябва да има контрол, за да няма измами”, каза той. 

Красимир Костадинов сподели, че е хубаво да се спре и ползването на пестициди в пчеларския сектор, защото натискайки търговците за по-ниска цена, пчеларят търси ниска цена и на лекарствата за пчелните семейства. По думите му най-евтините лекарства са канцерогенни.  

„Идеята ми е потребителят, като си купува мед, да знае, че е произведен по биологичен пъти че няма препарати, които са със съдържание на пестициди с висока токсичност”, заяви пчеларят. 

Красимир Костадинов предлага да се създаде единна запазена марка „Български пчелен мед”, да се определи базисна цена за продукцията, да се увеличи субсидирането в пчеларския отрасъл и да се засили контролът върху него. Той е категоричен, че по този начин ще се решат голяма част от проблемите на пчеларите.