103 години от Независимостта на България

103 години от Независимостта на България
На 22 септември 1908 г. в старопрестолния български град Велико Търново е обявена независимостта на България от Османската империя. Това става факт 30 години след края на Освободителната руско-турска война през 1878 г.

На 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя се подписва Санстефанският мирен договор, с който българската държава се възстановява в нейните изконни етнически граници. Няколко месеца по-късно обаче, водени от своите интереси на Балканския полуостров, европейските велики сили, представени на конгреса в Берлин, ревизират този договор. Паралелно уреждат териториални претенции и в други части на региона.

Съгласно решенията на Берлинския конгрес Северна България заедно със Софийски окръг се обособяват в трубитарното Княжество България. Територията под Балкана включваща Пловдивско, Пазарджишко, Старозагорско, Сливенско, Бургаско и Хасковско под името Източна Румелия получава пълна административна автономия и български управител, но остава под политическата и военната власт на султана. Македония, Беломорска Тракия, Одринско и Западните покрайнини са върнати в пределите на Османската империя.

През 1885 г. след блестящо подготвена и осъществена с мирни средства акция Северна и Южна България се обединяват. Страната обаче си остава княжество, васално на Османската империя.

Благодарение на младотурската революция, избухнала на 11 юли 1908 г. в Османската империя се създават благоприятни външнополитически условия за провъзгласяването на независимостта на българското княжество. Правителството на Александър Малинов взема решение да обяви независимостта на страната, но изчаква действията на Австро-Унгария, желаеща да анексира територията на Босна и Херцеговина. Българският княз Фердинанд посещава във Виена император Франц-Йосиф на която съгласуват позициите си. Междувременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда противоречия между Австро-Унгария и страната ни.

В крайна сметка Австро-Унгария решава да обяви анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Получил конфиденциалното съгласие на австро-унгарския император Франц-Йосиф, на 21 септември 1908 г. княз Фердинанд се завръща с яхтата си от Виена в България. И от Никополското пристанище на Дунав директно се отправя към Търново, На следващият ден в черквата "Св. 40 мъченици" княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се многохилядно множество. Провъзгласяването на независимостта е голям успех за българската дипломация, която следи противоречията между Великите сили и успява да се възползва от тях.

Признаването на българската независимост не става лесно и бързо. Но за разлика от Съединението през 1885 г., никой вече не смее да заплашва България с военна намеса. Всъщност най-засегнатата в случая страна - Турция, се вълнува преди всичко от размера на обезщетението, което България трябва да плати за национализираните източните железници. С руско посредничество този въпрос е решен благоприятно. Всъщност на практика България не плаща почти нищо. Така в началото на 1909 г. българската независимост е призната от Турция и Великите сили, а след това и от останалите европейски страни. Обявяването на независимостта е нов удар срещу решенията на Берлинския договор и поредната стъпка по пътя към осъществяването на националните идеали. Суверенна България вече може да сключва легитимни договори с други държави. Отхвърлен е режимът на капитулациите, и така рязко се увеличават приходите на държавата от мита, данъци и такси. Това спомага за цялостното развитие на страната.

Източник: КРОСС
Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+