Йордан Йовков - писателят, чието творчество е вдъхновено от Добруджа
“Във всяка моя работа, мисълта ми е там (в Добруджа – бел.авт.); там е моят пейзаж, там са героите ми – битът, работата и съдбата им. Пък и аз с всичките си спомени и с цялото си същество принадлежа на Добруджа”
Йордан Йовков е роден на 9-и ноември през 1880 г. Детските и юношеските му години преминават в родното място Жеравна. Там, както и в Котел, получава основното си образование, след което завършва гимназия в София. Учителят му по литература – поетът Иван Грозев, предсказва бъдеще му на писател. След дипломирането си около 10 години живее в Добруджа.
Неизменно името на Йордан Йовков се свързва с Добруджа. Един от обектите, който ни напомня за него е къщата-музей, носеща неговото име в Добрич. Тя не е била на писателя, а на Абаджи Кольо - баща на съпругата на Йовков Деспина Колева.
лични вещи на Деспина
На 18 декември 1918 година, след сключване на граждански брак между Деспина и Йордан, Абаджи Кольо отстъпва на младото семейство голямата стая в къщата с виенски столове, където е родена и единствената им дъщеря - Елка.
Интересни са спомените на Цанка Лазарова, сестра на Деспина, дарени в арихива на Дом-паметника „Йордан Йовков“:
„Струва ми се, че тук, в тая къща, семейството прекара най-хубавите си месеци от живота. Тишина, домашен уют. Йовков тихо пристъпваше с калцуните, които тати му шиеше. Отвориш ли случайно вратата, от стаята напираше на тютюнев дим. Бати Йордан много пушеше. На масата много листчета. На всяко, от които написано по едно или две изречения. Йовков веднага се опомняше и отваряше прозореца. Седнал пред масата, достатъчно бе да вдигне глава и през прозореца се белееше варненското шосе. Проницателният поглед на Йовков бе винаги отправен натам. Та нали по това шосе се оттегляха последните български войски, за да освободят града на пристигащите отново румънски войски… Много малко се радва на свободна Добруджа, която само след няколко месеца напусна, за да не се върне вече никога в нея“
Къщата става свидетел и на започната повест “Жетварят” на Йордан Йовков, която той дописва много по-късно, защото се налага да емигрира.
От къщата през пролетта на 1919 г. Йовков бяга тайно през румъно-българската граница от Добрич във Варна, завинаги разделяйки се с любимата Добруджа, която не ще доживее да види върната отново на България (1940). Това е единственият дом в Добрич, в който белетристът е живял и затова през 1976 г. Къщата-музей "Йордан Йовков" е обявена за паметник на културата с национално значение, а само четири години по-късно, през 1980 г., към нея е построен едноименният дом-паметник.
По повод 117-годишнината от рождението на Йовков през 1997 година е извършена цялостна реставрация. Музейният обект е ремонтиран и по проектите „Красив Добрич“ и „Йовковият Добрич – съвременна туристическа дестинация”.
По втория проект е монтирана статуята на Люцкан пред къщата. Фигурата е с нормален човешки ръст и е авторски проект на скулптора Любомир Добрев. Изработена е от бронз. Тя представлява композиция на героя Люцкан с кошница и хризантема в ръце. На фасадата е монтиран и барелеф с автентичен подпис на писателя, годината на раждане и кончината му, изработени от същия автор.
Добрич съхранява като синовен дълг паметта на Йордан Йовков – писателят, представил най-пълно и най-достойно в българската литература душевността, човешките въжделения и страдалческата съдба на добруджанския човек.
В текста е използвана информация от документи и книги в Регионалната библиотека „Дора Габе“, сред които „По Йовкови следи изнаци“ на Никола Волеров, „Съкровищата на България“ на Петър Константинов, статия от вестник Нова добруджанска трибуна на главния уредник в Дом-паметника „Йордан Йовков“ Кремена Митева, както и от сайта duma.bg - Антимовски хан в сърцето на Добруджа „130 години от рождението на Йордан Йовков“.
Заглавна снимка - epicenter.bg