Лена Кирилова: Хлябът и виното са на вековна почит в народната култура

Лена Кирилова: Хлябът и виното са на вековна почит в народната култура
На прехода между зимата и очакваната пролет първи в земеделския календар на българина е празникът Трифон Зарезан, отбелязван като ден на лозаря и хубавото вино. В празника се вплитат хилядолетни езически вярвания и традиции, както и дошлите с приемането на християнството ритуали.

За Трифон Зарезан, вярванията и традициите разказва етнографът Лена Кирилова в навечерието на празника.


Според повечето изследователи празникът Трифон Зарезан води своето начало от далечните хилядолетия, когато по нашите земи са били племената на траките. От древногръдските автори те са наричани винопийци, славели са се като прочути винари и лозари. Това, което е правило впечатление на гърците, е че траките са пили неразредено гъстото и ароматно вино. По традиция напитката, което е била изключително гъста, се е разреждала от гърците понякога дори в съотношение едно към двадесет, а траките го пиели чисто и неразредено.


Виното в древността е било не само напитка, а преди всичко ритуален дар, божествен елексир. Тракийските владетели се събирали в светилището на Бога покровител на виното - веселият Дионис и са извършвали различни ритуали. Те са вярвали, че отпивайки от божествената  напитка стават равни с Боговете като могат да осъществят контакт с тях и да извършват предсказания. Народното поверие показва, че виното има хилядолетни традиции в българските земи още преди да бъде открита неговата родина във Франция и Италия.


Наследник на Бога Дионис става младият светец Трифон, когато християнството е прието. Той продължава традицията да бъде покровител  на лозарите и винарите.


Една от най-разпространените и характерни легенди е, че Трифон се присмял на Богородица, за което тя го прокълнала, защото била обидена. Когато той започнал да зарязва лозето, отрязал своя нос. Неговото подигравателно прозвище било Трифон Зарезан или Трифон Чипия.


Традицията той да бъде покровител на винарите и лозарите продължава. На 14 февруари всеки от стопаните зарязва лозите, полива ги с вино и със светена вода. В негова чест задължително се избира цар на лозата. Самото избиране става в лозите, където хората се събират. На трапезата се оставя босилкова китка, увита с червен конец  и лозови пръчки. Който смята, че е достатъчно сигурен в своите познания по лозарство и е имотен, може да бъде избран за цар на лозята. Окичват го с корона от лозови пръчки, обикаля всички лози на каруца, благославя  за здраве и плодородие.


На 14 февруари пиенето на вино не е пиянство, а ритуал, който  осигурява богата реколта. Колкото повече вино се изпие, толкова по-богата ще бъде реколтата за следваща година. И до днес празникът продължава да бъде свързан със земеделския бит на добруджанеца, българинът го почита хилядолетия наред.


Празници, които са част от бита и живота на хората успяват да се запазят и да намерят своите по-съвременни прояви. Хлябът и виното са на вековна почит в народната култура. Трябва да отбележим, че според вярванията единствено с хляба и виното не могат да се правят магии. За българина те са свещени.


„В днешно време младите хора по-рядко почитат Трифон Зарезан. Те са отворени към информация, социални медии, търсят нещо по-различно, което пасва на възприятията им.  Младите, както последните години наблюдаваме, обръщат повече внимание на католическия празник Свети Валентин.  Аз като представител на етнографията бих препоръчала на млади и стари да ценят българското. Няма нищо лошо да познаваме другата традиция, да празнуваме и съчетаваме в едно, но на първо място е важно да знаем своето. Нека оставим традицията, която идва отвън  на второ, трето и следващо място“, призова в заключение етнографът Лена Кирилова. 


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+