Честита Баба Марта!

Честита Баба Марта!
На 1 март отбелязваме един от най-българските празници - Баба Марта.

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Традицията идва от древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата.


Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено обичаят за връзване на мартеница всъщност произхожда от прабългарите. Хановете са връзвали мартеници за бойна сила, здраве и дълголетие.


Ритуалното използването на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е познат както на Балканите, така и в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от Античността.


В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият - нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността).


Най-стари са източниците, описващи как българите са били окичвани с бели и червени конци от своите ханове за здраве, сила и дълголетие. Вероятно празникът е изначално български, произхождащ от годините 580 - 630-та след Христа.


Баба Марта освен това е и митичен персонаж в българския фолклор.


В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името й е свързано с името на месец март. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко.


Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла. С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет.


Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с мартеници на 1 март.


Според народните обичаи през целия месец март се извършват и обреди за гонене на злите сили, змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.


Снимка: Васил Тодоров


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+