Добричкият годишен панаир се е провеждал още през 1782 година

Годишният панаир е един от символите на нашия град. Неговото утвърждаване е свързано с развитието на града като административен център на региона. През 1526 година градът се казва Хаджиоглу, в средата на 16 век, през 1557 година през нашия град преминава полския посланик на Османската империя и той нарича града Базарджик. За първи път се появава, поне за сега можем да удостоверим, че през онази година за първи път се появява името Базарджик, което  означава малък пазар. Всъщност за тези 30 години между 1526 – 57 година нашия град се оформя като пазарно средище. За първи път името се появява  в официален документ през 1557 година, говоря за името Базарджик, то е от един регистър на така наречените джелепкешани, това са били овцевъди, които са предавали всяка година определен брой овце на официалната власт, като са били използвани за армията и снабдяване на Цариград. Така или иначе от този момент на сетне нашият град, който се оформя като търговско средище в следващите векове съществува като пазарен център. 

В следващите десетилетия градът претърпява интересно развитие на тази икономическа база. В основата на търговския профил в града са няколко компонента. Един от тях е пазарният площад, който днес наричаме пл. „Свобода”. В онази епоха на този площад търговци са продавали своята продукция, освен това в края на 16 и началото на 17 век биват построени множество дюкяни – около 100, които подредени един до друг са оформяли една своеобразна улица – чаршия. Това е всъщност втория етап от икономическото развитие на града. Третият етап е в средата на 17 век, най-вероятно между 1661 – 1667 година, когато е построен покрит пазар безистен, той е бил със 100 дюкяна, като част от тях са били своеобразни складове. От там на сетне, от средата на 17 век се  преминава към създаването на годишния панаир.  Това  е върховия етап в развитието на един град. Годишният панаир съсредоточава в себе си огромни количества стоки, които се продават най-вече от търговци на други търговци. Не трябва да се изключва и развлекателния елемент, свързан с местното население, различни видове атракциони, които превръщат този годишен панаир в едно уникално и приятно събитие в живота на местната общност. 

До този момента най-старите сведения за него са от 1851 година. Данните, с които разполага Регионалния музей, оформяха една картина от втората половина на 19 век. Тогава панаира се е провеждал в днешния индустриален квартал, представлявал е един квадрат 1200 на 1000 метра. В тази площ са били изградени множество сергии и бараки, в края на 60-те години са били около 500, а през 1870 година  - над 700. Били са подредени в 17 редици  със своеобразен браншови профил. В края на 19 век с промяната на икономическите отношения и освобождаването на България и поемането й по един капиталистически модел на развитие се променя и самия профил на панаира. С течение на времето и по различни изменения, свързани с транспортната среда този вид панаири започнали да губят своя мащаб, смаляват се и се превръщат в своеобразни тържища са продажба на животни, най-вече едър добитък. Панаирът в Добрич съществува до 1912 година, след което по време на румънската окупация той престава да съществува. През 1940 година, когато Добруджа става отново българска и съответно нашия град, централната власт прави всичко възможно да развие региона и да върне неговия стар блясък и съответно да повиши икономическото ниво на града. През 1941 година е най-сериозната крачка към това решение, тогава панаирът е възстановен. Той съществува в следващите 3 години. През 1944 година е последното негово издание. 

Служителите на РИМ – Добрич обаче се натъкват на два документа от кадийския регистър, които обръщат представата им за годишния панаир. Те показват, че той е съществувал и по-назад във времето. 

До този момент най-старото доказателство е било от 1851 година – статия в Цариградски вестник. Тя представлява репортаж от Варна, в който по индиректен начин се споменава панаира в нашия град. Журналистът описва, че на панаира във Варна, който върви паралелно с нашия са отишли много малко местни търговци, като по-голямата част са избрали панаирите в Джумая (дн. Търговище) и Пазарджик (дн. Добрич).  

Единият от новите ценни документи, които са били открити в последствие в Държавния архив, е от 1845 година. Той не  е свързан пряко с панаира, а с едно произшествие, което се е случило на него. Става въпрос за пиянска свада между двама от охранителите на панаира, именно заради този инцидент е заведено съдебно дело. Освен, че е изписана датата, разбираме, че е имало и нощна охрана. 

Вторият документ е още по-стар – той датира от 1782 година. Ценността му е свързана с това, че вече може да се докаже, че градът е бил развит икономически доста по-назад във времето. Преди се смяташе, че до средата на 19 век панаирът е бил в много добро състояние и откриването му е било в началото същия век. От този документ става ясно, че панаирът съществува през 1782 година.  Той представлява обща сметка за местните разходи. В тогавашната Османска империя на шестмесечие са се правили разчети, правило се е едно осчетоводяване на държавните разходи, този отчет е бил изготвян през март за изминалия период. Следващите разходи са влизали в следващото шестмесечие.

„На този етап не можем да кажем кога е било неговото начало, но при всички положения  през 1782 година вече е бил доста утвърден, при положение, че след екстремалните военни събития, които разстройват икономическия и обществен живот в продължение на месеци, той се е провеждал, както всяка година”, каза в заключение уредникът в РИМ – Добрич Цветан Сашев.