Почвата - най-важният елемент, от който зависи успешната ни реколта
От днес Добрич Онлайн стартира нова рубрика – „Приложно земеделие с Ани”, в която с авторката Ани Кадийска ще споделяме добри съвети за начинаещи градинари, които искат да отгледат екологично чисти плодове и зеленчуци.
Ани е родом от Добрич, но преди време решава да напусне града и да заживее на село. В момента тя се грижи за своята градина в с. Бежаново, заедно с дъщеря си Дарика.
Първата тема, която ще разгледаме е посветена на почвата. Тя е най-важният елемент, от който зависи успешната реколта. В разгара на пролетта сме и за любителите на екологичното земеделие - тук ще споделим някои добри съвети за начинаещи градинари, които искат да отгледат чисти зеленчуци и плодове.
В началото на всяка градина стои почвата, за да бъде тя плодородна, трябва да има достатъчно органична материя, полезни бактерии и микроорганизми, които да създават хумус , с който да се хранят малките ни растения .
Почвообработка
Най-горният слой на почвата е този, който съдържа най-много органика. Плитката обработка на почвата става чрез продълбочаване с вилач (вила за почва), плевене на тревите и тесане за разрохкване на повърхността (тесане само за директна сеитба). При директна сеитба на семена в почвата, като например - моркови, цвекло, пащърнак, репички, тикви, царевица, боб и грах, е добре след засяване да се покрие лехата със засенчващата мрежа, старо одеяло или чаршаф. Така голата почва се предпазва от напукване и ерозия. При този метод трябва да повдигаме покривалото на всеки 2 дни и да следим кога са се показали малките ни растения. Когато излязат над почвата, трябва да махнем мрежата и да следим почвата да не изсъхва прекомерно - нужно е често поливане до появата на втори и трети листа.
В случай, че разсадите Ви са вече готови за засаждане в градината, съветите ни са малко по-различни. При пресаждане, няма нужда да се теса и да се раздробява толкова на ситно почвата - достатъчно е да се продълбочи и оплеви. Следващата стъпка е да се мулчира. Мулчиране наричаме покриването на почвата с органична материя, която задържа влагата в почвата за по-дълго време, спира изникването на плевелите и подхранва земята ни , разграждайки се постепенно. Най-подходящи за мулчиране са слама, окосена трева (преди цъфтеж,за да няма семена в нея), дървесен чипс или стърготини, листа. Когато мулчираме трябва да сложим достатъчно дебел слой мулч - 15-20 см(или една педя). Засаждането на разсада ни става по следния начин - правим дупка в мулча и леко разравяме почвата под него, добавяме компост (или угнила тор, или тор от калифорнийски червеи) до половината на дупката в мулча, след това внимателно пресаждаме растението, като се стараем корените му да останат цели и непокътнати. Обикновено се заравят до първите листенца и леко се притиска с длани почвата около растението. Мулчът трябва да е на отстояние поне 1 см от стеблото на растението за да не го повреди когато започне разграждането си. След всяко сеене или засаждане, обилното поливане с вода е задължително - така коренчетата /семената ще полепнат с хумус и ще започнат силно растежа си.
Компост
Има много варианти за създаване на компост. Компостът се образува от разграждането на органична материя - до образуването на хумус. Можете да си изградите компостер от 4 палета или просто да си имате компостна купчина. За сухите райони като Добруджа е добре често да го поливате, да го разположите на шарена сянка и да му изградите покрив(основно за сянка) . Хубаво е да започнете компоста с два три реда сухи клони - което ще осигурява достатъчно кислород на купчината. Следват слоеве по избор - основно неугнила тор и слама, растителни отпадъци от кухнята, листа, растения, сухи гниещи пръчки и клони (начупени на ситно), пясък, почва… Важно е да редувате различни слоеве и да поддържате влагата - да не изсъхва. Винаги завършвайте с мулчиращ слой (например слама). Когато купчината достигне около 1.2 м височина е добре да се остави да си гние и да започнем нова купчина. След като намали видочината си с 30 см (или около два месеца) старият компост може да се обърне - от горе на долу и от вън - навътре. Това ще реч , че най горният слой слиза най-отдолу и външната му част влиза в сърцевината. Това е най- добрият начин да подсилим процеса по създаването му. След 2 месеца ще е готов. Може да се ползва директно в градината или да се пресее и да се съхранява в чували (на сянка и на сушина), докато ни потрябва.
Компост може да се направи и директно в леха, като се трупа органика и се полива периодично до момента, в който искаме да засеем нещо в нея . Тогава отместваме купчината на друга леха и засаждаме директно върху плодородната почва, където се слезли хранителните вещества от купчината, благодарение на поливките и процеса на разграждане. Не бива да забравяме да покрием почвата.
Голата почва е като отворена рана за Земята. За да я предпазим от ерозия, трябва да я държим винаги покрита с мулч или треви. Обработваме почвата винаги непосредствено преди да сеем/пресаждаме , така ще задържим полезните бактерии, микроелементи и обитатели в нея и ще сме положили най-добрата грижа за Земята .
При появата на почвени вредители не трябва да мислим първо как да ги унищожим, а какво ги е докарало в градината ни и как да ги прогоним. Природата си знае работата и има лек и решение за всяка болест или вредител в градината. Но за естествена защита на градината ни ще споделим в отделна статия.