Приключенци по душа: Добричлийка и съпругът й живяха три месеца на палатка по време на околосветско пътуване

Околосветското пътешествие на Василена Коларова-Симс и съпругът й Николас Дейвид Симс започва след като си казват заветното „да“ в атмосферата на „Двореца“ в Балчик през миналото лято.

Василена Симс е родом от Добрич, а съпругът й е от Англия. Запознават се през първата година в университета в Шефилд. Съвместният им живот започва през 2013 година и още оттогава се ражда идеята за дълго околосветско пътешествие, което могат да предприемат само смелите приключенци по душа. Две години работят усърдно, за да съберат средства както за сватба, така и за пътуването им по света. То започва от Германия и Холандия, след което прекарват четири месеца в Австралия. Там двойката си купува автомобил, с който изминава 24000 км, обикаляйки целия континент. Предимно спят в палатка, разположена на покрива на колата. Месец и половина е престоят им в Югоизточна Азия, където посещават Бали, Сингапур, Малайзия, Тайланд и Лаос. 

Как организирахте плана за пътуване?

Всъщност сватбата дойде като следствие от плановете за пътуване. Знаехме, че искаме да тръгнем на обиколка през лятото на 2019-а година. Ник бързо се е усетил, че няма как да чака да ми предложи брак някъде по пътищата на света и скоропостижно го направи, за да можем да планираме сватба преди голямото предизвикателство.

Подаръците ни от сватбата бяха определени преживявания по пътя ни и за това трябваше предварително да уточним къде искаме да отидем и какво желаем да видим, за да могат гостите ни да изберат конкретни приключения – посещения на свещената Скала Улуру в сърцето на Австралия, да видим пухкавите куоки на остров Ротнест, да се разходим в невероятните градини на Сингапур, да прекараме 3 дни на лодка по реката Меконг в Лаос и още толкова много. И времетраенето беше само грубо нахвърлено. Обикновено всичко решавахме в последния момент – колко време ще останем, накъде ще тръгнем, какво ще видим. В Азия това беше малко по-сложно от Австралия, защото изискваше резервация на нощувки, а и входните визи изискват да предоставиш много детайли по престоя си. Но в Австралия ние спяхме в палатка на покрива на колата ни и всичко зависеше само от моментното ни настроение. Цялото пътуване беше шест месеца – две седмици в Германия, четири месеца в Австралия и четири-шест дни по различните ни спирки в Азия.

Разкажи малко повече за живота ви на палатка в Австралия

Трябваше ни сигурен вариант както за превоз, така и за нощувки, защото сумите бързо се натрупват. В крайна сметка купихме от Сидни 4х4 Mazda Tribute, която кръстихме Бърти. Бърти дойде от компания, която специализира в оборудването на коли за луди глави като нас. Освен кола, на която можеш да се довериш, получаваш и оборудването, с което можеш да се качиш и да тръгнеш на път. Това включва и конструкция, служеща за кухня, а в разгънато състояние - за легло. 

Ние избрахме и да сложим палатка на покрива на Бърти, защото ни обясниха, че е по-удобно от вътрешното легло. Палатката е лесна за разтягане и събиране, отнема около 5 минути.

В Австралия има два вида къмпинги – платени и безплатни. Първите предлагат луксове – някои само горещи душове, но други са оборудвани с кухни, мини голф, басейни и много още. Безплатните са места, които държавата е отделила като местност за почивка. Освен една еко тоалетна няма нищо друго осигурено. Ние заложихме на комбинация между двете, за да спестим малко откъм нощувки. На платени спирахме през 1-2 дена, за да се изкъпем, да сложим храната в хладилник и като цяло да се поотпуснем. Така че хигиена не ни липсваше. Спането не беше неудобно. Палатката всъщност е огромна, идва си с вграден матрак, а и ние се оборудвахме с всичко от полза. Както споменах, самата кола идва с вградена кухня, където удобно режеш и бъркаш. Носихме си маси, столове, походен газов котлон, хладилна чанта, трансформатор за ток и други придобивки за удобство. Имахме и разтегателен навес, за да ни пази от слънце и дъжд. 

Няколко пъти спахме на квартири в големите градове, защото там къмпинги по-трудно се намират, а е друго да легнеш на истински матрак. Но не мога да скрия, че всъщност животът на палатки беше три от четирите месеца, защото прекарахме почти цял месец на гости на моята кръстница в Пърт, заради която всъщност решихме да се запътим към Австралия за това пътуване. Тогава се презаредихме, поболедувахме и си припомнихме какво е да имаш дом и семейство. Когато и моите родители пристигнаха за две седмици, с тях спяхме по оборудвани бунгала.

Да живея на палатка беше едно от най-трудните неща, което съм изпитвала, но и същевременно едно най-зареждащите. 

Жегите в Австралия са безпощадни. Говорим за 35+ градуса в 9 часа вечерта, а в палатката няма климатик. Обратното също важи – една от първите ни вечери ни наваля сняг и умряхме от студ цяла вечер. Всеки по-силен вятър те буди, всяка капка дъжд те хвърля в параноя. Храната се разваля бързо при липсата на хладилник, водата никога не е студена или прясна. Местната фауна е опасна, а ти си им в двора.  Всеки ден си на ново място – започваш отначало, опознаваш наново. А пък и да пътуваш с кола на старо не е лесно, особено когато толкова много разчиташ на нея. Минахме три технически прегледа и всеки от тях ни струваше много. Амортизацията е огромна.

Ще излъжа, ако кажа, че на няколко пъти не бяхме готови да се откажем. Единствено фактът, че моите родители имаха вече купени билети и ние трябваше да ги посрещнем, за да приключим пътуването, ни спираха да продадем Бърти и да преосмислим плановете напълно. 

Мисля, че е много важно да знаеш в какво се вкарваш. Ние тръгнахме по твърде романтична пътека, а то не е така. И за да успееш все пак да поемеш всичко, което ти се дава, без да се мъчиш от неочакваното, то трябва да бъдеш подготвен, че трудности ще има. Сега бих дала малко повече пари за хладилник, защото хладилната чанта не е ефективна на такива разстояния. Бих измислила начин да вкараме вентилатор в палатка. Бих инвестирала в преносими соларни панели, за да имаме постоянен ток. 

Но всичко това знам, защото го изпитахме. Защото смело и безотговорно се гмурнахме в непознатото и излязохме от другата страна по-различни.

Има ли места, които не успяхте да посетите? 

Първоначалните планове включваха Филипините, Виетнам, Камбоджа и Хонг Конг, но природни бедствия и първоначалното разпространение на пандемията ни прибраха две седмици по-рано. Югоизточна Азия със сигурност ни очаква да се върнем в недалечното бъдеще. Културата там е безценна, шарена, шумна. Толкова е прекрасно и искрено. Вече мечтаем за следващото пътуване. Този път ще започнем с Виетнам и Камбоджа, за да не ги изтървем пак. Много искаме да се върнем в Лаос. Видяхме го само за кратко, а има толкова много там, което не е все още популярно. Не много хора стъпват в Лаос, а си заслужава.

Може ли човек да пътешества с по-малко финанси?

Не съм правилният човек за този въпрос. Някой човек сигурно може, ние - не. Първоначалните таблици бяха сравнително бюджетни, но с всеки ден осъзнахме, че сме планирали не особено качествено и в крайна сметка излезе около двойно. Но ние бързо осъзнахме едно нещо – тези пари точно за това сме ги събирали, за да видим този край на планетата и да не се ограничаваме. Дали ще дойдем някой ден пак да видим нещата, които сега бихме пропуснали? Малко вероятно е, затова бяхме на програма максимум. Идваме, за да изживяваме, а не за да пестим. Но и това беше една от причините да се приберем малко по-рано. Все пак се прибрахме в Европа без да имаме работа, към която да се върнем и преценихме, че е по-добре да не зануляваме сметките.

В момента къде сте се установили?

В момента сме в Англия и прекарваме времето на изолация с родителите на Ник. Чакаме да отмине всичко, за да започнем да си търсим къща и да оставим хората на мира. Но пък се разбираме страхотно. За наше щастие, въпреки ситуацията, Ник успя да си намери работа, която за момента работи от вкъщи. За мен нещата са малко по-сложни. Със специалност Организация на събития, възможностите са доста намалени в момента. Но пък това ми предоставя перфектната възможност да пиша. Докато пътувахме водих детайлни дневници за дните ни, изписах 3 тетрадки за 6 месеца. Докато бяхме в Австралия започнах да превръщам тези бележки в литературни пътеписи и се оказа, че може би имам талант. Поне шепата хора, които ги четат така споделят. Доставя ми невероятно удоволствие да използвам литературата, както и фотографията, за да си припомням приключението ни и да го споделям с всеки, желаещ да пътува чрез думите. 

Влогът на Василена може да следите vividkey.net, където тя публикува своите текстове. Добричлийката мечтае някои ден историите й да бъдат събрани в книга.