Свободата на изразяване не включва словото на омразата

Всеки  знае, че има  право на свободно изразяване, но  това не е достатъчно за  изграждането на едно демократично и толерантно общество. Необходимо е да се знае  до къде се разпростира тази свобода - правото на свободно изразяване на мнение свършва там, където започват достойнството и правото на добро име  на другите индивиди от обществото, зачитането на които е  също толкова ценно и значимо за демократичността на обществото.

Теоремата на видния американски социолог – Уилям Томас (1863г.-1947г.) гласи: „Ако хората определят ситуациите като реални, те стават реални в своите последствия”. С други думи казано, необективното интерпретиране на ситуацията предизвиква действие, повлияно от субективните  възприятия на индивида  за нея. Дори и  наличието на  друга  обективна преценка на ситуацията, не е от значение за индивида и не може да му помогне, за да го напътства и води в неговите навици и поведение. Примери безброй: ако много хора  повярват на  някакъв  слух, че банката им е фалирала, то всички ще изтеглят парите си от тази банка и тя наистина ще фалира, въпреки, че историята  е започнала просто от един слух. Класически образци на действието  на тази теорема  могат да се намерят за банки и финансови институции в цял свят, а защо не  и у нас – например  останалата в миналото криза с т.нар. финансови пирамиди. Друг пример за потвърждаване на теоремата е свързан с петролната криза през 1973г., в резултат на която възниква т.нар. „паника за тоалетна хартия”: Слухът за очакван дефицит на тоалетната хартия, в резултат на  петролното ембарго, кара хората да се презапасяват и наистина се стига до дефицит, който потвърждава слуха. Това показва способността за само-изпълняемост на  слуховете.

Тази теорема, пренесена на  плоскостта на свободата на изразяване или използване на враждебното слово, също има своето потвърждение  и примери, като някои, широко използвани в  Хитлеристка Германия, призиви за лишаване на евреите от права и поставянето им извън закона или лозунги от рода - „евреите са нашето нещастие”; „евреите са нежелани тук”. След свободното им изразяване в действителност се стига до приемането на закони, лишаващи евреите от права; до Кристалната нощ на 9-10 ноември 1938г., белязана с погром над синагоги и имущество на евреи; до депортирането в лагери и унищожителния Холокост - геноцид над евреи, хомосексуални, хора с увреждания, комунисти, цигани, славяни, военнопленници и политически затворници с милиони човешки жертви.

Заради този си ефект и способност, свободата на изразяване в днешно време е ограничена и тя не включва  словото на омразата. Въпреки това и днес, особено зад анонимността в интернет, враждебното слово намира  подходяща почва за необезпокоявано експлоатиране. То е на път да се превърне в  мълчаливо толерирана норма и стандарт, защото разпознаваемостта и чувствителността клонят към нула. От друга страна липсата на кураж за реагиране също помага на омразата да вирее и да бъде разпространявана широко и чрез интернет.
Ето и някои от тези форми  на изразяване, които се ползват без каквото и да е притеснение, но всъщност биха се вместили в концепцията на забраненото слово  на омразата:     
Макар и да казваме, че  жените в България  са еманципирани и равни по права  на мъжете, то все още към новините, съобщаващи  за издигнати жени-  кандидати за заемане на изборни постове в местната власт, се пишат крайно  негативни коментари: „Кметът трябва да е мъж, областният също.”, „Градът никога не е имал жена- кмет и няма да има… Да не е детска градина?Осъзнайте се!НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ ЖЕНИ ДА ВИ УПРАВЛЯВАТ!!!СЪБУДЕТЕ СЕ!!!”, „…защо не се отдадеш на семейството си, не се пускай в неща, от които не разбираш…”,”…няма да изберат жена за кмет…”. Докато  такива призиви се толерират, дали съзнателно или несъзнателно, от  водещи интернет информационни издания, резултатите от усилията за равностойното представителството на жените в управлението трудно биха се променили въпреки, че жените  числено не са малцинство. Според официалните  статистики  броят на жените сред населението в България е малко  по- голям от този на мъжете (жените са 51,3% , а мъжете 48,7%). Едва  около 10% от общинските кметове в страната са жени, а  жените - общински съветници  са около 1/4 от общия брой за страната. Дали посочените по-горе форми на изразяване по отношение на жените ще потвърдят теоремата на Томас за резултатите от  местните избори след 20 дни? Едва ли би могло да има съмнение за тези, които вече са разгледали  кандидатските листи  и са обърнали внимание на отредените представителство и място на жените в тях.  
Що се отнася до враждебното слово, насочено към етнически и религиозни малцинства, то се експлоатира,  интензивно и опасно, не само в интернет  - коментарите и призивите градират от леко закачливи, осмиващи, унизяващи, заклеймяващи, обвиняващи  цели общности до страшно звучащи заплахи за физическа разправа и унищожение. Модераторите на интернет сайтове дали не обръщат внимание на тях или вниманието им не може да ги фокусира, изхождайки от идеята, че „това е в реда на нещата”. В последните дни подобни призиви не само заляха интернет пространството, но и улиците. Дали тази норма не се сформира и от това, че публични личности, без свян и наказание,  дори и със симпатиите на широката общественост, толерират или ползват подобен език? Нали ролята на публичните  личности е да  задават посоката на мнения и настроения, на одобрението и отхвърлянето?! След като хора, с отредена влиятелна обществена роля, могат  да толерират или да се изразяват по подобен начин, защо да не го прави редовия гражданин, още повече скрит зад завесата на интернет! Иначе изразяването на нетолерантност чрез слово  е престъпление по чл.162 от Наказателния кодекс, но обикновено такива дела  почти не стигат до съдебната зала. Може това да е един от факторите, заради които рядко се отдава значение на вредността на словото на омразата. Друг фактор е безучастното наблюдение.

Бъди активен, сигнализирай за употребата на враждебното слово:  http://antidiscriminationhelpcenter.eu
 
Настоящата статия стана възможна  благодарение на помощта на Фондация  „Работилница за граждански инициативи” по фонд „Толерантност” с финансовата подкрепа на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа. Статията е подготвена от Сдружение „Кубера”  в изпълнение на проект „Онлайн център за независима помощ на жертви на дискриминация”.

 Сдружение „Кубера” - Добрич