Доброволец в ОМЦ с второ място за историческо есе на Национална олимпиада за творческо писане по изображения
Доброволец към Младежкия център в Добрич - Васил Василев е спечелил второ място за историческо есе на Национална олимпиада за творческо писане по изображения "PICTA SCRIPTA 2020". Това съобщиха от ОМЦ “Захари Стоянов“, които публикуваха и есето на Васил Василев.
Машината на времето: спирка „всеобхватното минало“
(историческо есе)
Взех монета от 50 стотинки и я пуснах в машината на времето. Докато пътувам се замислих: „Защо монетите изглеждат така?“, „Защо са кръгли?“, „Кой ги е направил?“. Имам милиони въпроси на ден, свързани с миналото. Въпроси, въпроси и още въпроси. Всеки ден получаваме купища информация и в същото време сме толкова неинформирани. Отново се връщам към миналото.
Миналото. Нещото, което не можем да променим. Нещото, заради което сме живи днес. Нещото, което можем само да гледаме, но не и да докосваме. Всеки го интерпретира различно. Нали за това сме различни. Иначе светът щеше да е сив, скучен и еднообразен ако мислихме еднакво. Именно мисленето ни, такова, каквото е днес, ни отличава от всички останали живи същества на планетата. Други пък ще си кажат колко да сме различни – това е силно казано. Всички са еднакви в стремежа си да бъдат различни. За някои това са просто листи хартия и приказки от уста на уста, а за други е мотивацията да направят едно по-добро бъдеще.
Миналото. Връщам се всяка година на една и съща дата. Националният ни празник 3ти Март. Защо всички изведнъж ставаме патриоти и почваме да обичаме повече от всякога родината си? Защо само за един ден се обединяваме като нация и преградите между нас изчезват? Защото е модерно на 3ти Март да качиш на стори в Инстаграм с българския трибагреник на Шипка? Национално самочувствие или съвременна мода? Второто, нали? Всички го правят – значи е модерно. И аз трябва да го направя. А защо все трябва да си като другите? Нима героите ни за свобода са искали точно това? Всеки се е затворил в свой собствен свят и трудно допуска външни хора до себе си. Защо? Обичай България 365 дни. И да не ти харесва нещо в държавата – ставай от стола си и променяй! Какво те спира? Ти си единствената преграда на пътя. Това е и проблема ни като нация. Все имаме нужда някой да ни мотивира и надъхва. Не можем да направим първата крачка сами. Нуждаем се от нови будители. Но пък колко са ни нужни? Като самите ние не искаме тази промяна и Бог да ни дойде на крака трудно ще стане нещо.
Миналото. Връщам се много назад. За мен то е сфера. Сфера, пълна с всичките спомени и действия на предците ни. Но защо сфера? Сферата е една, но всеки я вижда по негов си начин. За едни е цветна, за други черно-бяла. Същото е и с миналото. Всеки решава на коя от историите да вярва и на коя не. За някои светът е създаден от Бог, за други сме произлезли от маймуните. За трети пък теорията им е, че учените нарочно крият произхода ни, защото все още не сме готови за това. Връщам се до създаването ни. Видях как сме създадени – наистина не сме готови още за това. Толкова много въпроси ще бъдат отговорени. Само ако всички можехме да пътуваме с машината на времето. Но тя е моя. И струва 50 стотинки. Отваряш си въображението и си там.
Миналото. Него не можем да го променим. Само се учим от него и ставаме по-добри. Миналото е съществена част от живота. От него можем да се научим на по-добро, да ценим и да тачим нещата, които имаме сега, защото никога не знаеш какво може да се случи утре. Трябва да се гордеем и да се стремим да надграждаме това, което имаме сега, за да го дадем на идните поколения, защото всяко поколение играе роля във формирането на една нация. Миналото ни е компасът, който ще ни помага да намерим правилния път, когато сме се загубили и сме в бурни води.
А бъдещето? То зависи от нас!
