Пчелари от област Добрич: Когато започнат да цъфтят културите, ние отиваме до кошерите със страх и свито сърце

Производителите на мед се събраха днес на пчеларска среща в центъра на областния град, за да изразят недоволството си от нерегламентираното пръскане, непосилните за тях такси за доказване на натравяне на пчелите и  ниските субсидии. 

„В момента ние стопаните имаме жертви, непоправими жертви на пчелните семейства и затова днес се събрахме, за да решим какво е нашето бъдеще и как ще се развива нашият сектор. Към момента ние нямаме продукция на пчелен мед, нямаме бизнес, нямаме работа”, заяви председателят на Сдружението „Български совободни пчелари“ Ясен Янев.

По думите му, основната причина за масовия мор на пчелните семейства е пръскането с отровни препарати. За да се докаже едно натравяне на пчелни семейства, пчеларите трябва да заплатят такса на БАБХ в размер на 500 лева, което е непосилно за повечето от стопаните. Според Янев тези такси трябва да се поемат от държавата. Той е категоричен, че субсидиите трябва да се увеличат. „Субсидирането на едрите стопанства поставя пчеларите и всички земеделски производители в неравностойно положение. Искам субсидиите да бъдат давани на дребните земеделски стопани”, заяви председателя на сдружение „Български совободни пчелари“.

Мариян Чакъров също е от Тервел и за трета година работи на минус. „Всяка пролет ежедневно се пръска през цялото денонощие, пръскачките не се спират”, разказа той. Чакъров коментира и ниската изкупна цена на меда, която е 3,30 и по думите му не е променяна от 30 години.

Гюрсел Кърнак е отглеждал 150 кошера, които са намалели на 40. „През последните 3 или 4 години сектора вече върви към ликвидиране, загиване и това е заради безхаберието на управляващите и контролиращите органи”, категоричен беше той. Кърнак сподели, че по време на цъфтежа на културите, той и неговите колеги всяка сутрин отиват при кошерите си със страх и свито сърце дали не са загинали и натровени пчелите. По думите на пчеларя положението вече е непоносимо и много от младите, които са се опитали да се развиват в този бизнес са се отказали. „Нашето положение в момента е унизително - с 4-5 лева финансиране се опитват да тушират нещата, но няма да могат”, каза той. Според него трябва да се вземат много сериозни мерки и субсидията на кошер да стане поне 20-40 лева.  „Даваме стотици на едрите земеделци, които ни тровят пчелите. Нито една от законовите уредби не се спазва” допълни Гюрсел Кърнак. Според него цялата ситуация е един омагьосан кръг. 

Пчелинът на Петър Гюджанов е на 30 километра от град Тервел. От 1981 година той винаги е имал над 180 семейства, но в момента е останал с 10. През последните четири години не извадил и килограм мед. „Това пръскане е пагубно за пчелите, дори и една малка част да влязат в кошера, те го складират и след което приемат отровата като храна. Четвърта година все съм под нулата, а разходите са големи. Не виждам изход от ситуацията докато не се спре пръскането”, категоричен беше той. 

Владимир Попов е на 31 години потомствен пчелар. От ранна детска възраст е с пушалката и помага на своя баща. Днес той е поел бизнеса в свои ръце. Пред Добрич онлайн сподели, че проблемите в бранша през последните години са, че няма изкупна цена за меда, няма организация за изкупуване, организациите, които трябва да защитават пчеларството, не си вършат работата и не следят нерегламентираното пръскане от арендаторите, което се извършва през целия ден и то със забранени пестициди и препарати.  „Борбата е много трудна. Тя не е в това да си извадим продукцията, да търсим добра цена и да спечелим, а в това да си запазим пчелните семейства. Винаги съм имал 120-150, в момента са 40. В нашата страна не виждам изход от ситуацията”, сподели младият пчелар. 

На срещата присъства и председателят на Гражданската платформа „Изправи се.БГ“ и бивш омбудсман Мая Манолова. Пчеларите споделиха проблемите в бранша и помолиха за подкрепа, внимание и съдействие. 

„Държавата не може да се дистанцира и да се крие от основния проблем на пчеларите – ниската цена, на която се продава медът. Държавата да се намеси, да улесни пчеларите, да им търси пазар”, категорична беше Манолова. Тя заяви и че подкрепя създаването на единна национална марка за българския мед, която да гарантира качеството на продукта. „Институциите подкрепят едрите земевладелци, които тровят пчелите. Няма контрол и санкции за пръскането. Пчеларите плащат скъпи експертизи и нямат адекватна финансова подкрепа от Министерството на земеделието. Всички чухме и видяхме как се харчат еврофондовете. Държавата трябва да подкрепи пчеларите, това е традиционен отрасъл”, каза Манолова.