Преди 135 години Статуята на Свободата пристига в Ню Йорк

Статуята на Свободата (на английски: Liberty Enlightening the World, по-известна като Statue of Liberty, на френски: La Liberte' e'clairant le monde) е неокласическа скулптура, огромен паметник, който се издига в пристанището на Ню Йорк на остров Либерти. Тя е проектирана от Фредерик Огюст Бартолди и открита на 28 октомври 1886 година. Съществуват мнения, че скулпторът е използвал за модел лицето на майка си и тялото на възлюбената си.

Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, е проектирал вътрешната носеща конструкция. Тя представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за независимост.

Медната статуя е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете нации и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати. Статуята на Свободата е един от най-популярните американски символи и като цяло олицетворява свободата и стремежа към нея. От 1886 г. до откриването на самолета, е първият американски символ, който милиони емигранти виждат, прекосявайки океана от Европа и пристигайки в Америка. Посещава се от 3 милиона души средно на година. Обявена е за национален паметник през 1924 година, а влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1984 година.

Достъпът на обществеността до балкона около факела е забранен от съображения за безопасност от 1916 година.

Статуята е създадена във Франция и е изпратена на части (повече от 200 пакета) по кораб до Ню Йорк. Те пристигат на 17 юни 1885 г., но сглобяването се проточва и не е готово за 100-годишнината от обявяването на независимостта от 1776 година. Причините са от парично естество, организирани са спомоществователни кампании.

На 28 октомври 1886 президентът на САЩ Гроувър Кливланд официално открива Статуята на Свободата.

Монументът е висок 46.5 м и е поставен върху платформа (55.5 м) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън.

На главата на женската фигура има 7-лъчева корона, символизираща седемте морета и континенти. Общо 25 прозорчета напомнят за съкровищата на света. Жената държи в дясната си ръка факла (а и американското знаме след 13 юни 1927 г.), а в другата - Декларацията за независимостта от 4 юли 1776-а. Под краката й са разкъсаните вериги на робството.

С времето Статуята на Свободата се превръща в символ на целите САЩ, наричана Miss Liberty (Госпожа Свобода) или Lady Liberty (Лейди Свобода, Свободната дама). Статуята има стотици копия с по-малки размери, сред които: близо до Айфеловата кула на остров в Сена, в един от парковете на Париж, в района на Токийския залив, в Сиатъл.