Доц. Галин Георгиев: Добивът на слънчоглед се очаква да бъде от 250 до 300 кг от декар

„Ако завали до 10-15 дни, ще бъде всичко нормално, но ако има високи температури, без дъжд, може добивите да паднат леко в сравнение с миналата година. Слънчогледът се намира в сравнително добро състояние на този етап от вегетацията, дъждовете през юни месец спомогнаха. Добре е да падне още един дъжд, за да се получат нормални добиви. От тук нататък от значение са температурите и валежите”, посочи той.

В момента фазата на слънчогледа в Северна България и Добруджа е масов цъфтеж. В началото на вегетацията се е наблюдавала мана. По думите на доцент Галин Георгиев тя е нова раса, която в момента действащите фунгициди не преборват.

„Трябва да се внимава със слънчогледа от гледна точка на това след колко години се засява наново тази култура. Повечето земеделци сеят слънчоглед за една, най-много две години. Не спазват сеитбооборот, който е 4-5-годишен. Ако го спазват, няма да имат тази болест, която от година на година става все по-опасна и може да компрометира сериозно добива. В някои райони на страната земеделски производители се оплакват от 50 и повече процента мана по слънчогледа“, уточни селекционерът по маслодайната култура.

Той коментира, че от тук нататък други болести ще започнат да оказват влияние върху културата. Влагата спомага за развитието им, но ако високите температури продължат, без дъжд, нападението от болести ще бъде по-слабо.

Доцент Галин Георгиев каза още, че делът на българските хибриди слънчоглед в страната нараства, макар все още да е много малък. Според него положително влияние са оказали българските сортове пшеница, създадени за метеорологичните условия на географските ни ширини, от които са прибрани по-високи добиви.

„Покрай интереса към българската пшеница сякаш се засили интересът към българския слънчоглед, който по нищо не отстъпва на чуждите хибриди. В много ситуации дори и ги превъзхожда. Просто нашите продукти нямат реклама. Ние сме държавно предприятие и не разполагаме с големи средства за реклама, но определено има по-голям интерес. Бих казал, че сме по-известни в чужбина с нашите хибриди, отколкото тук.  Сеят се в Молдова, Румъния, Украйна, Русия, Казахстан. Кризата с коронавируса малко ни попречи, но пак изнесохме количества зад граница“, подчерта специалистът.

В заключение той заяви, че е необходима подкрепа на държавно ниво, за да се гарантира процент от засетите семена, които да са българско производство.