БСП отхвърли разговори с ГЕРБ за конституцията и зове за масов отпор
БСП, която разполага с втората по големина група в настоящия парламент, няма намерение да участва в консултациите, които ГЕРБ организира по повод евентуални промени в конституцията чрез Велико Народно събрание. Това стана ясно от коментара на соцдепутата Крум Зарков пред bTV.<br /><br />
В понеделник управляващата партия внесе набързо изработения свой проект за изменения на основния закон в Народното събрание. С отказа на главната опозиционна партия да разговаря по темата обаче шансовете на ГЕРБ да прокара инициативата си значително намаляват.
Социалистите обаче остават на позицията, че главният въпрос в момента е оставката на правителството и провеждането на предсрочни парламентарни избори, а не промяна в конституцията. "Дали трябва да има такава промяна, подлежи на много сериозен дебат", изтъкна Зарков. И допълни: "Всичко е правено на крак. Това е една абсолютно безотговорна импровизация. Дълго време се чудех какво управляващите имат предвид под "чупене на държавата", сега вече разбирам."
По обед в партийната централа след заседание на тясното ръководство, от БСП излязоха с позиция, в която призовават своите членове и симпатизанти за по-масово включване в антиправителствените протести, заради опита на Борисов за "конституционната подмяна".
"Повече от 40 дни в страната продължават протести срещу олигархичната власт на корумпираното управление на България с искане за оставки на правителството, на главния прокурор и провеждане на предсрочни избори. БСП споделя тези искания. В пореден опит да се задържи на власт председателят на ГЕРБ постави на карта едно от малкото ни достижения през последните десетелетия - Конституцията на Република България. Подетата инициатива цели да отклони вниманието. Вместо това рушителите на парламентаризма и конституционализма влизат в ролята на конституционни законодатели. Така нареченият рестарт на политическия модел преследва трайно узаконяване на злоупотребите на властта, които задушават индивидуалното развитие и просперитета на нацията", се казва още в позицията на левицата.
"На основата на конституцията се преодоляха не една и две политически кризи, заради всички това заставаме зад нейна защита", коментира юристът проф. Янаки Стоилов.
Според него управляващите действат на принципа като не изпълняваме Конституцията, да я променим съобразно поведението си. Сега опасността е още по-голяма - отпращането на главата за основните права в края на предложения законопроект показва намерение за тяхно бъдещо орязване, каза още Стоилов.
"Предложението за уж нова Конституция създава безконтролна възможност на едно ВНС да ни заведе в конституционен тупик, а през това време развръзката на политическата криза ще се задълбочава и всички остри социално-икономически проблеми ще останат открити", допълни той.
ТУШИРАНЕ НА НАПРЕЖЕНИЕТО
Вицепремиерът Томислав Дончев обяви междувременно, че същината на конституционната инициатива на управляващите е "опит всички обществени напрежения да намерят изказ в това предложение". "Няма как това да стане само с персонални промени ... С предложенията и с готовността на министър-председателя да подаде оставка удовлетворяваме исканията на обществото", посочи той пред Нова телевизия.
Дончев обяви за "категорично некоректен прочит" обвиненията, че управляващите разширяват правомощията на прокуратурата като й дават законодателна инициатива. От обясненията му излезе, че ГЕРБ искат да вкарат в конституцията съществувалата до момента практика народните представители да консултират предложенията си с представители на съдебната власт. Той направи сравнение и с омбудсмана, който нямал право на законодателна инициатива, но неведнъж правел предложения до депутатите.
Той се изказа негативно за провеждането на референдум по темата, тъй като смята, че твърде много ще се удължи процесът по приемането на промените.
Според Дончев дали е свършена добре работата по проекта ще стане ясно от приемането му от ВНС. „Всичко останало са субективни оценки”, отсече вицепремиерът.
Пред БНТ и заместник-председателят на ГЕРБ Красимир Ципов защити идеята за промените, свързани с прокуратурата. Според него премахването на участието на президента в назначаването на главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища, ще гарантира независимостта на съдебната власт и тя сама ще решава кои да са ръководителите й.
"Има намаляване на прекия избор на прокурорите и увеличаване на парламентарната квота (в Съдебния съвет на прокурорите, бел. ред). Нещо, което винаги се е искало от обществото, това е контролът. Има ясно разписан контрол на Народното събрание. Къде виждате увеличаване на правата на прокуратурата? Дават се и права на съдиите", каза пред bTV и вицепремиерът Екатерина Захариева.
По думите й проектът е писан от екип на ГЕРБ с участието и на правосъдния министър Данаил Кирилов.
ПРЕДПАЗЛИВОСТ
"Обединени патриоти" - партньорите на ГЕРБ в управлението, остават предпазливи в оценките си. Националистите очакват предложенията на ГЕРБ да бъдат обсъдени съвместно на коалиционен съвет. „Интересен подход е предложението съдиите и прокурорите да имат законодателна инициатива. Това трябва внимателно да се обмисли“, коментира депутатът от НФСБ Христиан Митев пред БНР.
Той оцени положително въвеждането на индивидуалната конституционна жалба на гражданите и намаляването наполовина на броя на народните представители. Но не одобри избора на ВНС чрез смесена система. "В момента в кодекса е предвидено това да става с изцяло пропорционална изборна система, която има за цел да осигури максимална представителност при формиране на основен орган на учредителната власт, каквото е Великото Народно събрание. Предложението на ГЕРБ връща 30 години назад ... Когато правиш заявка за приемане на изцяло нова Конституция, не е логично да изключиш големи части от обществото от представителство в този върховен орган, който ще изработва основния закон. Би следвало да се осигури максимална представителност и защо не да се премахне бариерата. Може би ще предложим това", каза Митев.
От ВМРО пък харесаха идеята да се проведе национално допитване за основните насоки на новата конституция. "Например за пряк избор на титуляра на изпълнителната власт, за отзоваването, за съдебната власт, за самоуправление на регионите, а и дали да съществува изобщо института на ВНС и пр. Така бъдещите депутати ще знаят и каква е волята на народа, а няма да се упражняват да говорят празни приказки от негово име", написа депутатът Искрен Веселинов във Фейсбук.