Историята на една германка, избрала да живее в Каварна

Филмовата продукция е била представена през септември 2019 година на Фестивала за балкански документални филми на „Ал Джазира“ в Сараево. 

На 65 години Петра Каленбах решава, че иска по-качествен живот. В Хамбург пенсията ѝ възлиза на 700 евро, за жилището си плаща наем от 500, а като добавим и другите разходи, накрая ѝ остават около 20. Тя обаче мечтае за много повече и вярва, че третата възраст не е просто някакво очакване на смъртта, а възможност да започне нов живот. Когато пристига у нас, тя не знае езика, не може да чете на кирилица, но се надява на по-добър живот и го намира. В България дамата може да си позволи да отиде на театър и на кино, да излезе на ресторант. Все неща, които не е можела да си позволи в Германия, макар че е родена там, прекарала е целия си трудов живот там и получава немска пенсия. 

Българите я приемат отлично. Още в първия ден се запознава със съседката Станка, която живее в същата сграда. Двете започват да си общуват, въпреки че не говорят никакъв общ език - Станка не знае нито немски, нито английски, а Петра не говори български. Двете сядат пред лаптопа и започват да си общуват с помощта на компютърни програми за превод. Когато ходи на пазара или се среща с други хора, Петра пак използва компютърния превод. А в много случаи тя просто си говори на немски, хората си говорят на български - и пак отлично се разбират.

Може да се каже, че „Българската мечта” на Петра Каленбах, по-известна като Добруджа Петра, се е сбъднала. От 7 години тя живее в Каварна, твори и представя своите картини в изложби, радва се на многобройните си приятели и помага на животни от крайморския град да намерят своите любящи стопани.

По текст на Зорица Илич, "Дойче веле"