„46-и пехотен Добрички полк” представи българската армия през Втората световна война в парад на униформите и бойните знамена
Възстановчици от Регионалния клон „46-и пехотен Добрички полк” взеха участие в две мероприятия в Ловеч, посветени на 143 годишнината от освобождението на града от турско робство и 20 години от създаването на местния клуб на Националното дружество „Традиция”.
По повод годишнината от създаването на ловешкия клон на военно-патриотичната организация в центъра на града на 22 август беше проведен Парад на знамената и бойните униформи. Близо 100 възстановчици от 10 клуба на НД „Традиция” преминаха в тържествен марш по централните улици на Ловеч, като по този начин представиха облеклото, въоръжението и снаряжението на българите през периодите на национално-освободителните борби, Руско-турската Освободителна, Балканската, Първата и Втората световна война. Начело на парада вървяха реплики на бойни знамена-светини на българската армия. Сред тях бе и знамето на „46-ти пехотен Добрички полк”.
В неделния ден в местността „Стратеш” – на мястото, където са се водили реалните бойни действия с историческа възстановка жители и гости на Ловеч се върнаха към събитията отпреди 143 години, когато в разгара на Руско-турската Освободителна война с цената на много българска и руска кръв, на безпримерния героизъм и саможертва на българи и руси Ловеч е освободен.
На възстановчиците от РК „46-и пехотен Добрички полк” беше поверена ключова роля в пресъздаването на събитията. Те пресъздадоха действията на Втори Кубански казачий полк и Лейбгвардейската казашка сотня, които участват и в двата щурма за превземане на Ловеч по време на Освободителната война. Добричкият клуб въведе темата за казачеството в българската военно-историческа реконструкция. Клубът разполага с 20 кубански казашки униформи, ушити в пълно съответствие с оригиналните. Още в първите минути на възстановката добричките възстановчици енергично щурмуваха турските позиции и прогониха неприятеля. По историческа действителност 4 казашки сотни /480 души/ и един артилерийски взвод с 2 оръдия получават заповед на 5 юли 1877 г. да заемат Ловеч. По същото време Видинската армия на Осман паша вече е край Плевен. Изпратеният отряд атакува разположените в Ловеч 2 роти редовен аскер и 1500 души башибозуци и черкези и след кратко сражение ги прогонва от града. За охрана в Ловеч остават около 400 казаци. 10 дни по-късно с оглед промяната на обстановката, започналите боеве при Плевен и очакваното настъпление на Сюлейман паша през Балкана, Осман паша нарежда на Рифат паша да овладее Ловеч, за да се възстанови връзката на войските при Плевен със София и да се улесни съединяването на турските армии. Рифат паша атакува града с 5000 низами и над 3000 башибозук и черкези. Малочисленият казашки отряд няма как да удържи града и отстъпва с бой. Последствията от това отстъпление за българското население са ужасни – за пореден път се развихря азиатската жестокост на поробителя. Изклани са над 2500 души, опожарени са десетки села и християнски къщи в Ловеч.
На 22 август, когато на Шипка се водят епичните боеве, руското командване решава да превземе Ловеч, който има важно стратегическо значение в тази решаваща фаза на войната. Срещу града е изпратен отряд от 22 000 души, включително и 13 казашки сотни с 98 оръдия. Боевете за Ловеч са ожесточени, продължават три дни – от 20 до 22 август. След като овладяват с цената на много жертви стратегическите височини около града, русите успяват да изтласкат частите на Рифат паша /около 8 000 души/ и да предотвратят съединяването им с Осман паша, който е напуснал Плевен с около 8000 души и три артилерийски батареи и е само на 20 км. от Ловеч, когато русите заемат града.
Тези героични епизоди от войната за българската свобода бяха проследени на живо от стотици граждани и гости на Ловеч на 23 август. Възстановката беше много интензивна – с много движение, атаки, контраатаки и ръкопашни схватки. Добричките реконструктори получиха поздравления за отличното си представяне и проявеното старание и издържливост в 40-градусовата жега, при изпълнение на възложените им от организаторите нелеки задачи в хода на възстановката „Ловеч – героизъм и саможертва”.