Иван Янакиев: Една от целите ми е да върна Камерния оркестър в Добрич на картата на българската музикална действителност

Иван Янакиев: Една от целите ми е да върна Камерния оркестър в Добрич на картата на българската музикална действителност
Иван Янакиев е един от най-перспективните и талантливи млади диригенти у нас.

Той е родом от София, където е и отраснал. Завършил е Музикалната академия в София със специалност Музикално-оркестрово дирижиране, втората му специалност е Хорово диригентство. Специализирал е при Урош Лайовиц в майсторски класове в Пловдив и Дубровник през 2018, 2019 и 2020 година. Биографията му като диригент е свързана и с основаването на Оркестър 432. 


Иван Янакиев работи и като хоров диригент в много храмове в България, като до скоро е бил помощник-диригент в храма „Света Троица” в столицата. От скоро той вече е част от Българския камерен оркестър в Добрич. 


Здравейте г-н Янакиев, разкажете ни кога пламна искрата на музиката у Вас?


Това беше много отдавна, за първи път моят досег с класическата музика беше когато бях в първи клас, запознах се с произведенията на Йохан Щраус, след това учих инструмент като ученик. След това попаднах в Детския радиохор при тогавашния диригент Христо Недялков. Това е една школа, която за времето си е успявала да изгради критерии, които дори някои професионални ансамбли в момента не могат да постигнат. Постепенно задълбочих интересите си в музикалната сфера. Постъпих в Музикалната академия, когато ние се явявахме, държахме 6 профилиращи изпита за теория, сега има друга политика. Подготовката, която получихме там беше една добра база, за да може човек да започне самостоятелна работа. С течение на времето съм ръководил различни състави, участвал съм и като певец.


Можете ли да кажете, че именно тя е Вашето призвание?


Музиката е задължение за един човек, който е избрал този път. Всичко, което е дадено на човек е негова отговорност да го развива и умножава. На когото е дадено, много ще се иска от него. Аз разсъждавам по този начин, ако имаме определен талант, ние трябва да го умножаваме, за да може да го върнем на този, който ни го е дал. Дали е призвание, или по-скоро отговорност? Предпочитам да я разглеждам като отговорност, защото талантът се дава назаем.


Какъв беше Вашият първи опит, първи спомен, свързан с музиката?


Първите не са чак толкова важни, но най-същественият досега е създаването на камерния оркестър 432, който е нов като концепция ансамбъл, иновативен и без алтернатива в българската музикална действителност.  Оркестърът е снован от мен през 2013 година. Имаме постижения в областта на съвременната българска музика, но и в съвременната музикална теория, защото се опитваме да приложим на практика концепция за смяна на концертния строй, която представя по-различно звучене на музикалната тъкан, която от своя страна влияе по-различно на слушателите в залата.


Кое е Вашето любимо произведение?


Всяко едно произведение, по което един диригент работи, му става любимо. Ние сме задължени да имаме любимо произведение и то е това, по което работим в конкретната програма. Едно произведение е една врата към света на друг човек, който е авторът. Но тази врата се отваря от всеки един от музикантите и всеки вижда една част от цялостната картина, а диригентът има задачата да обедини визията и да създаде един общ образ. 


Разкажете ни за Вашето образование, защо избрахте именно диригентското поприще?


Влязох в Музикалната академията с идеята, че искам да се занимавам с дирижиране и композиция, но бях в общия теоретичен клас. Постепенно фокусната ми дейност се премести към дирижирането и започнах да се занимавам с хорово и оркестрово дирижиране. Един естествен път, подтикнат от желанието ми да се докосвам до най-богатия инструмент, а именно симфоничния оркестър. 


У много хора, които нямат музикално образование, възниква въпроса, каква е ролята на диригента и дали се нуждае оркестъра от него. 


Моето мнение е, че всеки музикант се нуждае от диригент. Той е фокусната точка, не е необходимо той да бъде деспот, но е противоестествено да бъде демократ. Това все пак е една, както казват германците Vorgestetzte Struktur, т.е. оркестърът има човек, който стои отпред. Това е необходимо, за да може да се уеднаквят елементите на ансамбловата звучност и да се направи изпълнението хомогенно. Всеки може да има свои собствени емоции и разбирания за това как едно произведение следва да изглежда, да звучи. Отговорността пада на плещите на диригента. Диригентът е отговорния по качествен контрол. 


С кои оркестри сте работил до момента? 


Досега съм работил с оркестрите на Пловдивската опера, Симфониета „София“, Сливенския симфоничен оркестър, Ямболски камерен оркестър „Дианополис”, Симфоничния оркестър в град Дубровник, Хърватия, Академичния симфоничен оркестър като студент, Камерния оркестър „Класика” в София, Камерен оркестър „432” като основател и от този сезон с Добричкия камерен оркестър.


Как попаднахте точно в Добрич и в Българския камерен оркестър в града?


Това е много интересна история. От 2006 година, откакто следя по-активно какво се случва в българската музикална действителност, за първи път се обявява конкурс със свободен подбор за позицията „Диригент на оркестър”. Видях какво е обявено от Община град Добрич, написах концепция, подадох я, поканиха ме, представих си концепцията, получих покана и приех. Изказвам своята сърдечна благодарност към кмета Йордан Йорданов и цялата дирекция „Хуманитарни дейности” затова, че толкова смело и отговорно разрушават един лош модел за непрозрачно назначаване на ръководни карти в сферата на българската култура и специално българската музика. Преди да се заема с написването на концепция за развитие на оркестъра през следващите 5 години, както беше изискването на подбора, не съм имал пряк достъп да работя с оркестъра, въпреки че съм имал желание и активно съм търсил контакт с него, но някак нещата са се случвали така, че нашите пътища не са се срещали. Радвам се, че съм тук и в момента се запознавам с това, което оркестърът представлява сега и с това, което оркестърът е бил. Надявам се, че в един момент, заедно с колегите, ще можем да възвърнем позабравената слава на оркестъра. 


Защо избрахте да работите и да се развивате именно в нашия град?


Такъв е пътят ми. Получавал съм покани от други оркестри за гостуване, дори и за позиция диригент, но просто не са се реализирали докрай тези намерения. Добрич е град, който се слави с добра музикална традиция, има хорове, оркестри – камерен, духов, ансамбъл за народни танци. Публиката е култивирана, въпросът е защо не Добрич. Много ми стана неприятно, когато веднъж прочетох в Уикипедия статия за Добрич, която окачествява цялата област като област, която е в периферията на Русе и Варна. Не е така, Добрич е един център на музикалното изкуство, който просто е излязъл извън ярките прожектори. Това трябва да се промени, това е една от задачите, които съм си поставил – да върна Камерния оркестър в Добрич на картата на българската музикална действителност.


Като заговорихме за това, какви са Вашите бъдещи цели в оркестъра?


В концепцията, с която спечелих подбора, съм записал като първа цел да повишим честотата на концертите от един на два месечно. Това е една малка стъпка към цялостно подобряване на дейността на оркестъра. Изолацията на БКО вреди и това ще е една основните задачи, която съм поставил през този сезон. Това е един от основните проблеми, с които ще се борим чрез покани за гостуване на солисти, диригенти, включване на живи български автори в репертоара, както и търсене на контакти с партньорски музикални институти в България и чужбина.


В момента провеждате и прослушвания, разкажете ни малко повече за това, какво точно търсите у новите музиканти?


Прослушването е много добре дефинирано в обявата, която сме поставили на сайта на общината. Търсим трима цигулари и един челист. Имаме нужда от добри музиканти, защото концепцията, която съм предвидил, включва произведения, за които имаме нужда да попълним оркестъра с добри специалисти. Търсим добри камерни музиканти, те са рядко срещани и са трудни за задържане, защото добрият камерен музикант е много повече от добрия оркестрант. Той има визия за себе си, инициативен е, има визия за това какво иска да получи от едно негово потенциално участие в камерен състав и визия какво може да даде и докъде могат да стигнат компромисите в неговата работа. Също така добрият музикант гарантира за високи резултати само с името си дори. Търсим това, да намерим най-добрите камерни музиканти, които са готови да участват Камерния оркестър в Добрич с идеята да постигнем заедно нещо повече, от това, което всеки сам може да постигне. 


Има ли класическата музика почва у нас и най-вече сред младите?


Класическата музика е един артефакт, който е създаден от Западноевропейската християнска цивилизация. Тя претърпява много различни изменения, особено през 21 век. Ние като българи сме заявили, че сме част от нея, такава е ориентацията, образованието и мисленето ни. За мен проблем по принцип е това, че ние като българи не сме генератори на една голяма част от произведенията, които се свирят в музикалните зали, но пък ние сме много добри интерпретатори. Българската история показва, че имаме страхотни музиканти, които на европейско и световно ниво успяват да заемат водещи позиции в оркестри, опери и дори като солисти. Класическата музика има почва у нас, но ние трябва да се погрижим тази почва да бъде често почиствана от плевели, да бъде изкопавана, да бъде подготвена, така че това, което бъде посадено, да израсне култивирано. 


Нека си поговорим и за концерта на 16 септември, какво да очакват добричлии?


На 16 септември ще представим следната програма. Започваме с премиерно изпълнение за Добрич на произведение на Георги Арнаудов - „Gates of Dream II”, ще продължим с концерт за виолончело и оркестър от Йозеф Хайдн със солист д-р Атанас Кръстев и ще завършим програмата с „Холберг“ сюита от Едваг Григ. По този начин програмата ще представи произведение на съвременен жив български автор, съчетано със сериозен концерт за виолончело от един от действащите български солисти Атанас Кръстев и ще завърши с нещо познато, но впечатляващо. 


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+