Стенописът в зала „Нели Божкова” представя вечната битка между доброто и злото

За уникалното произведение на изкуството, което краси зала „Нели Божкова”, ни разказва експертът в Художествената галерия на Добрич Милена Алджабари. 

Зала „Нели Божкова” доскоро се наричаше „Огледалната зала”. Тя е построена през 80-те години на миналия век, когато е бил създаден и центърът на града. Тогава много български градове са били ремонтирани и са били изградени много монументални проекти. Появили са се много сгради, които са имали нужда от външна и вътрешна украса. Концертната зала се помещава в сградата на драматичния театър „Йордан Йовков”. Тъй като древните гърци са тези, които са измислили театъра, цялата сграда е с елементи на древногръцката архитектура, такава е и зала „Нели Божкова”. Тя е в стил, напомнящ неокласицизма. 

Автор на стенописа е изявеният български художник от поколението на 80-те години – Иван Кирков. Залата е построена през 1980 година. Техниката, с която е изпълнен стенописа е мокро фреско. Работи се върху варова мазилка, докато тя е още мокра. Тази техника е интересна, защото трябва да се работи много бързо, мазилката се нанася на малки участъци, които биват нарисувани в същия ден, не може да бъде отлагано довършването на детайла, както не може да бъде и поправено или допълвано. Това е една техника, която изисква голямо майсторство. Разбира се Иван Кирков не можел да работи сам върху един толкова голям стенопис, както и в миналото художникът е имал чираци, така и Кирков е имал студенти от своята школа, които заедно с него са работили по стенописа. Първо е направен проект, който е увеличен мащабно на едни картони, с които се нанася рисунката върху варовата мазилка. След изсъхването си варовата мазилка им свойството да съхранява стенописа. Получава се един слой, който го запазва от влиянието на времето.  Можем да видим подобни стенописи в Италия, но още римляните са го измислили и можем да видим подобни стенописи, запазени още от древен Рим. 

Сюжетът, който е преплетен в стенописа е една свободна интерпретация на древногръцките митове и легенди. Един пример за такъв стенопис е в стаите на Ватикана. В зала „Нели Божкова” действието се развива на една от свещените планини, най-вероятно Хеликон, защото именно тази планина е вдъхновителка на поетите и музикантите. Тя се смята за източник на поетично вдъхновение и именно тук е разиграно действието, в основата на което е богът на светлината и изкуствата Аполон.

Виждаме бог Аполон, или по-точно начина, по който Иван Кирков си го представя, едно негово свободно третиране на този образ. Фигурите са голи, това отново идва от Древна Гърция, където никой не се е срамувал от голотата. Красивото човешко тяло е било на почит, древните гързи изобщо не са разделяли тялото от духа. Неслучайно са развивали физическите си качества, защото са смятали, че по този начин са развивали и духовността си. Бог Аполон, при раждането си озарява всичко със светлината на доброто и красотата, затова древните гърци свързват светлината с изкуствата, за тях няма разлика между едното и другото, един и същ бог е този на светлината и на доброто, защото между добро и изкуство също слагат равенство. 

Едно от тълкованията на художествения експерт Милена Алджабари е, че бог Аполон е заобиколен от музите, които са покровителките на изкуството, те са тези, които обучават хората на владеене на изкуство, те са тези, които дават на артиста власт над човешката душа, така че да може да достигне изкуството до публиката. Те са разположени зад бог Аполон и държат някои от неговите атрибути, същата лаврова клонка държи и самият той. Друго тълкование на женските образи в стенописа е, че това са няколко богини, едната от тях е богинята Артемида, която е близначка на бог Аполон. Тя държи в ръцете си бял гълъб. Малко под нея е изобразена женска фигура, която държи в ръце рогът на изобилието, предполага се, че това е Деметра, богинята на плодородието. В стенописа има и един мъжки образ, който свири на авлос, известна древногръцка флейта и две дечица, символ на чистотата, които носят венци от цветя. Това е в лявата страна на стенописа, в средата е изобразен бог Аполон, редом до него е Пегас, най-красивото създание в древногръцката митология. Смята, че това било върховната красота и ни напомня, че изкуството е нещо красиво. Смисъла на целия стенопис е битката между доброто и злото и надделяването на красивото над грозното. Древните гърци са вярвали в силата на красотата и са я отъждествявали с доброта. Виждаме как образите на Аполон, музите и богините сякаш изтласкват без някакви оръжия и мечове, само с едни лаврови клонки и песни, силите на тъмнината и злото от залата.  Силите на тъмнината са представени от кентаврите, които в случая са представители на злото и на тъмнината, един от тях държи хищна птица, а от другата страна имаме гълъб. Това отново е една символика на противопоставянето на красивото над грозното. Както виждаме в стенописа доброто побеждава, защото е в по-голямата част от пространството, на което е изрисуван стенописа. Освен това тъмните сили са  поставени в отбраняваща се позиция, кентаврите се отбраняват и губят битката. Можем да видим и напомняне за минотавъра – също едно чудовище, символ на тъмните сили, което художника пренася в съвремието.

Целият стенопис е издържан в едни бледи тонове, което от една страна допълва интериора на залата, а от друга - не се налага с ярки тонове над изпълнителите. Той става един чудесен фон на всички събития, които се провеждат в тази зала, всички концерти, рецитали, литературни четения. Всичко свързано с изкуството е покровителствено от бог Аполон.