Показват една от кърпичките с лика на Стефан Караджа, с които са били закичени българските офицери на 25 септември 1940 година

Една от 5000 копринени кърпички, с които са били закичени българските офицери, войници и официални лица на 25 септември 1940 година представя изложбата „Граници и съдби Добруджа 1940 година” на отдел „Нова и най-нова история” и „Етнография” в Регионалния исторически музей в Добрич.

Показват една от кърпичките с лика на Стефан Караджа, с които са били закичени българските офицери на 25 септември 1940 година


Те са били поръчани от тогавашното дружество „Майчина грижа”, на тях е бил изобразен лика на Стефан Караджа и надпис „На освободителното войнство от признателната добруджанка”. Тази година днешното дружество „Майчина грижа” е решило да пресъздаде делото на своите предци като поръча копия на тези кърпички. С тях ще бъдат закичени официалните лица на 25 септември. 


Изложбата „Граници и съдби Добруджа 1940 година” ще бъде официално открита на 18 септември, от 17:00 часа в музея в градския парк на Добрич. Това е втората подобна изложба, като първата е била през 2010 година.  Тя е разделена в две части, в първата е включено подписването на Крайовския договор и навлизането на Администрацията и Българската армия в Южна Добруджа. Това е периода от 7 септември до 1 октомври. Благодарение на богатия снимков материал, с който разполага музея в Добрич, са показани фотоси на делегацията ни в Крайова, снимки от различните градове, в които влиза българската армия – на 21 септември тя влиза в Балчик и Тутракан, на 25 септември – в Добрич и Каварна и на 1 октомври в Силистра. 


В експозицията е представена и писалката на управителя на Южна Добруджа генерал-лейтенант Георги Попов, който е бил и делегат в Крайова. Именно с тази писалка той е разписал картата с новата граница между България и Румъния, която е била приложена към Крайовския договор. Освен нея посетителите могат да видят и документите на ген. Попов – неговия дипломатически паспорт и откритите листи, с които се е движел между Румъния и България. За първи път са показани документи от дейността на специалния комитет по посрещането на Българската армия в Добрич. Той е създаден малко след 7 септември. 


Показана е и цялостната колекция на музея от пъродневни пликове и картички, посветени на връщането на Южна Добруджа към България. Един от най-интересните експонати е печат със стилизирана карта на Добруджа и стиха „О, Добруджански край, ти наш си земен рай”. Той се е слагал само два дни – на 20 и 22 септември. Пликовете имат и множество пощенски клейма от датите между 7 септември и 1 октомври с наименованията на градовете в Южна Добруджа и страната. 


За първи път в изложбата участва и музеят в Силистра. Показани са част от реликвите, с които са посрещани българските войски в крайдунавския град на 1 октомври, сред тях са значки, с които са били окичвани офицерите и един сребърен поднос, с който силистренския кмет е посрещнал ген. Попов. 


„Показваме  и реликви, с които добричлии са посрещали българската армия – три  от хилядите знамена, изработени за 25 септември. Те са запазени от фамилиите Папнчеви и Игнатови. 

Тогавашното дружество „Майчина грижа” поръчва 5 000 копринени кърпички с лика на Стефан Караджа и текст „На освободителното войнство от признателната добруджанка”. С тях са били закичени офицери, войници, официални лица на 25 септември”, разказа историкът и уредник с РИМ – Добрич Живко Марков. 


Направена е и възстановка на кметския кабинет на Кирил Старцев, който пристига в нашия град на 17 септември и кметува до 1940 година. В него времето ще тече така, все едно е 1940 година, има писалище, което е наместено на съответната дата. Другото интересно е, че на кметското бюро до края на годината почти всеки ден ще има актуален вестник от 1940 година. 


Вестниците са един от интересните акценти в изложбата. Те са един особен барометър, който показва динамиката на епохата. „Тогава вестниците са били не само най-мощното информационно средство, но и средство чрез което времето е течало по много особен начин и е донасяло до обикновения човек най-важните новини, най-често придружени с коментари от влиятелни хора от епохата”, сподели уредникът в музея Цветан Сашев.  Регионалния исторически музей в Добрич има една от най-добрите колекции от вестници от епохата. В изложбата могат да бъдат видени интересни издания, някои от тях централни, а други регионални. Те показват точно онзи период от началото на септември, месеците, в които местното население е очаквало с трепет какви ще бъдат резултатите от Крайовския договор, промяната на международната политическа обстановка, новините, които идват от централна Европа. Представени са централни вестници като „Утро”, „Зора”, „Слово”, „Дума” и местни – „Добруджански глас”, „Каварненски новини” и други.  „В някои от вестниците има изключително интересни за епохата новини, но за нас се превръщат в легенда. Една от тях е историята за сребърния поднос, той е описан във вестник „Дневник” от 24 септември, на него е имало хляб и сол и са били посрещани навлизащите войници. Той е трябвало да остане като дар на ген. Георги Попов. Според описанието е бил сребърен като Южна Добруджа е била релефна и изработена от злато, а по-големите населени места са били обозначени с брилянти. Неговата стойност е била около 300 000 лева.”, каза той. Цветан Сашев се обърна към всеки, който има някаква информация за подноса да се обърне към музея в Добрич. 

Първата част на изложбата завършва с една статуя, която гостува за трети път в нашия град – свободна Добруджа на известния творец Борис Караджа. Тя е правена през 1940 година и подарена на цар Борис. 


В първата част на изложбата е показана радостта на нашите предци от освобождаването на Южна Добруджа.  Лена Кирилова обаче разказа за тъжния аспект на Крайовския договор. „Неслучайно заглавието на тази изложба е "Граници и съдби”. То е избрано, защото често зад успешната политическа дипломация, зад величавите исторически събития се крият историите на хора, които невинаги тръгват по един нелек път. Зад целия този възторг и радост, която виждаме на фотосите остава болката и тъгата, лишенията, разочарованията на 67 хил. българи, които в мразовитата есен и жестока зима на 1940 година поемат трудния път на преселението”, сподели тя.  С възстановката от експонати от отдел „Етнография” са показани съдбите на тези хора. В рамките на 24 часа хора, които в продължение на десетилетия са редили своя дом, където са били корените на българските поколения, от този уютен дом остава само една покъщнина, спомените и мъката. Тази покъщнина, която е била събирана в продължение на години трудно е можела да се събере в една каруца за краткото време, което им предоставят. Те тръгват, оставяйки едно загаснало огнище. Не всички са успели да преодолеят всички тези изпитания и лишения и мъката по загубеното. Идвайки в Южна Добруджа ги посреща едно недоумение и любопитство, негативно и подигравателно отношение. Населението много бързо започва да се дели на местно и на преселници. Местното население е смятало, че обичаите на преселниците са твърде стари и архаични, защото те идват със своите запазени традиционни носии от Българското възраждане, те говорят архаичен говор, техните песни са, такива, каквито са ги пели в края на 19 век, на фона на все по-модернизиращата се България. Преселниците обаче са се считали за по-българи, за истински българи, които пазят традицията. Въпреки всичко надеждата и непоколебимата вяра надделява и че животът продължава. Възстановката завършва с един дом, в който отново грее огнището и сбира в едно цялата многобройна българска челяд, която в неделимата Добруджа успява да съхрани българщината. 


Изложбата ще бъде официално открита на 18 септември от 17:00 часа в музея в Градския парк "Свети Георги" в Добрич. Експозицията може да бъде разгледана до края на месец април.