През 1937 година за първи път е публикувана книгата на Джон Толкин „Хобит”

В писмо от 1955 г. Толкин споменава, че още към края на 20-те, докато е бил професор по англо-саксонски език в колежа Пембрук, докато преглеждал една късна вечер работите на студентите, написва на гърба на една от тях: „В земята имаше дупка, и в нея живееше един хобит”. Отначало не продължил по-нататък, но през следващите години нарисувал картата на Трор, очертавайки географията на приказката. Самата приказка е написана в началото на 30-те.

Публикувана е благодарение на факта, че Толкин я дава като четиво на болна от грип монахиня от Черуъл Едж. Докато ръкописът бил у нея, го вижда Рейнър Ънуин - 10-годишният син на издателя сър Стенли Ънуин. Отзивът му за книгата е толкова ентусиазиран, че тя е публикувана по-късно от издателството „Алън и Ънуин”.

Книгата представлява прелюдия към историята, която се описва в книгите от „Властелинът на пръстените”.

Романът проследява приключенията на хобита Билбо Бегинс по време на неговото пътешествие през Средната земя. В пътуването той е придружаван от група джуджета, както и от магьосникът Гандалф. Пътешествието им има за цел да върне на джуджетата тяхното кралство и огромното им съкровище, които са откраднати от дракона Смог. В пътуването участват тринайсетте джуджета: Торин Дъбощит (Дъбовия щит), Оин, Глоин, Дуалин, Балин, Бифур, Кили, Фили, Бофур, Дори, Бомбур, Нори и Ори.

Източник: obekti.bg