Атанас Капитанов: Цигулката е способна да бръкне наистина много дълбоко в душата на човек, особено ако е в майсторски ръце

Здравейте, господин Капитанов, да започнем от самото начало, кога започна пътуването Ви из света на музиката и каква беше причината?

Започнах да се занимавам с музика на 6 годишна възраст. Причината е наследствена, тъй като родителите ми са музиканти, дълги години също и преподаватели в СУ „Климент Охридски”, в което сме учители и ние с брат ми. Дядо ни, на когото съм кръстен (баща на баща ми) е бил художествен ръководител на ансамбъл „Родопа” дълги години. Леля ми,която е цигуларка, но после се е отдала на творческа и преподавателска дейност, продължава да се занимава с музика. Бих казал,че ние с брат ми и нашата братовчедка, която е пианистка, продължаваме тяхното дело.

Какво е за Вас музиката – работа или удоволствие? 

За мен музиката е и работа, и удоволствие, защото, за да се стигне до удоволствие, преди това трябва да се свърши много черна работа. Всичко изисква малко или много предварителна подготовка. Дори и музикантите, които сядат и свирят уж ей така, на майтап и си правят удоволствието на момента, преди да стигнат до това ниво, например световните величия, са хвърлили адски много труд. Нашата професия е до голяма степен неразбрана от болшинството, защото се вижда крайния продукт, който ако е добре поднесен изглежда , че се случва много лесно, но повярвайте ми, зад това „лесно” стои много  много труд.  Дори и в заведение,ако щеш , дори в най-непретенциозното, там пак трябва да си подготвен и то сериозно, да не говорим за концерт, където всички очакват от теб да покажеш най-доброто, на което си способен. Затова и повечето музиканти започват своето обучение от ранна детска възраст.

Свирите на много и различни инструменти, но цигулката ли е Вашето призвание?

Интересен въпрос. Не бих казал, че инструментите, на които свиря, са толкова много- цигулка,китара,бас китара, свирил съм на пиано, тъй като то е залегнало в обучението на всеки музикант. Относно това,дали цигулката е моето призвание, може би, е можело да се случи, но не се е случило по стечение на обстоятелствата. Искам да кажа,че не можах да се „преборя” с нея, както би ми се искало. А тя иска много внимание,наистина много. Понякога ми се подчинява точно както искам,понякога не… Много е капризна,винаги съм я сравнявал с жена (тя и формата й е такава) - ако подходя с обич към нея, усещам същото и към мен,но ако съм припрян и нервен, то единственото, което мога да получа е „шамар”, който се изразява със скърцане и неприятни шумове. Няколко пъти съм спирал да свиря на цигулка, но малко или много съм се завръщал към нея. Тя е една голяма мистерия,която дори самият цигулар не може да обясни. Затова може би казват,че е царицата на инструментите!

Но пък пак по стечение на обстоятелствата, започнах да свиря и на електрическа китара. Казват,че цигулар подхожда различно към китарата и аз вярвам, че е така! Има много примери в световната музика! А и да не забравяме голямата разлика,че с китарата може да се свири в легнало положение,а с цигулката не! Шегувам се,разбира се!

Как Ви кара да се чувствате нейният омаен глас?

Тя е способна да бръкне наистина много дълбоко в душата на човек,особено ако е  в майсторски ръце! Тогава тя започва да пее и става просто вълшебно! Но за да се стигне до там се изисква доста време и усилия. Трудно си е да се издържи периода на обучение от хората,които са около цигуларя. Може да настъпи голяма драма! Не всеки би издържал…

Какви емоции се зараждат у Вас щом започнете да свирите?

Повярвайте ми,всякакви! Усещал съм какво ли не! Е,малко или много са пречупени – някои са изострени, други притъпени. Според мен, това е и смисълът - да покажеш тези емоции,чрез свиренето си в зависимост, разбира се, от това,което свириш и как би искал да се представи то. Далеч съм от мисълта,че винаги успявам,но се старая да е така. Но пак казвам,емоцията идва след черната работа,която е свършена преди това. За мен добрият музикант е художник,той рисува с музика,той разказва,той преживява това,което иска да разкаже. 

Кое е вдъхновението на един цигулар?

Не мисля, че вдъхновението на един цигулар е различно от вдъхновението на който и да е музикант. То може да се изрази в почти  всичко, но най-силното вдъхновение е, когато  след нещо изсвирено, музикантът получи бурни ръкопляскания от тези,които го слушат. Това означава,че той е стигнал до тях и ги е докоснал по някакъв начин!

И като говорим за вдъхновение, музиката и поезията несъмнено са свързани и с любовта, правил ли сте някога серенада и посвещавал ли сте мелодия на своята любима?

Ами правил съм,да. Правил съм и двете! Тогава усещането е друго!

Какво ви дава сила да продължавате да се занимавате с музика?

Бих казал, че най-голяма сила ми дава творческия елемент! Той може да се явява в множество аспекти.Мисля,че точно това прави от човек,който се занимава с музика, музикант. Ако го няма този елемент, то ние си оставаме просто едни занаятчии. Това е и голямата разлика. Той може да е навсякъде - в начина на изсвирване, в начина на импровизиране, в начина на представяне на нещо - тоест интерпретацията,аранжимента и разбира се самият процес на създаване на музика-самото композиране. Това се старая да обясня и на младите музиканти,които обучавам. Да им покажа,че смисъла е не да се  изсвирят просто някакви ноти,а в тяхното оживяване. Тогава можем да говорим за музика! 

Особено голямо удоволствие ми доставя общия творчески процес, тогава всеки допринася за създаването на едно общо творение.  Това често се случва в училище под една или друга форма. Например провокирам учениците си да създават музика, макар и в началото да е по-трудно, аз им давам насоки и те продължават, докато не започне да се оформя малко по малко нещо. Този процес го изпитах най-вече със създаването на албума „Rewind” с групата „Pearls and Stones”,на която съм член. Музиката е на вокалиста Георги Тенев, но всички допринасяхме за крайния й вариант.

Освен виртуозен музикант, вие сте и преподавател в училището по изкуствата в Добрич. Има ли интерес сред младите към музиката?

Дали има интерес сред младите? Да,има! И мога да кажа, че се справят все по-добре и по-добре! За съжаление става все по-трудно за хората на изкуството, но въпреки това някои продължават с музика и след като завършат в училище.

Какви са качествата, които трябва да притежава един музикант?

Хич не е лесен този въпрос,но ще се опитам да отговоря…

Може би най-важното е вяра – в себе си, в колегите,с които музицира !Също честност, както пред себе си, така и пред  другите. Желанието да се развива, да става по-добър. Стремежът да изразява себе си, това е и основната идея - това го прави не само музикант, но и артист. Определено и смелост - да може да експериментира , да излиза от зоната на комфорт, тогава се раждат интересни неща… Именно това прави музиката за музиканта безкрайно интересна…

Наскоро ми се случи да направим едно интересно парче с колеги от Добрич - смесица между фолклор,рок,джаз,фънк… За мен беше страхотно преживяване и много  голямо предизвикателство да участвам в този проект!

Вярно ли е, че „музикант къща не храни“?

Дааа,вечният въпрос за музикантите…Отново няма да ми е лесно… Всеки малко или много е минал през своите възходи и падения. Винаги има и така , и иначе… Дори и най-известните музиканти са минали през своите лоши периоди, но едно е ясно, колкото по-добър е един музикант, толкова по-голяма е вероятността да успее „да храни къща”. А все пак става дума за вид работа,която трябва да се свърши,нали така? Всеки иска да разчита на добри професионалисти във всякакви области…Е,това е същото! Това им повтарям на моите ученици постоянно: ”За да продължите с музика,трябва да се стремите да станете колкото се може по – добри. Това ще ви даде самочувствие и независимост, иначе няма смисъл да продължавате.” Динамиката на сегашния живот не търпи посредственост в каквато и да е област. Както казва Велко в „Оркестър без име”: „Добри музиканти се търсят навсякъде!”.

Разкажете ни малко повече за група „Старт”, с която свирите в нощни заведения из цялата страна.

Група „Старт” всъщност започна от трио:освен мен,в него са брат ми - Борислав Капитанов и нашата певица - Росица Монова. Триото се появи преди около 10 години, когато брат ми реши, че освен барабанист, може да стане и клавирист. И с цената на много труд,той успя. Като преди това, разбира се, беше свирил на пиано. След постъпването ни в училище започнахме да свирим с духова секция от големи ученици,които в последствие завършиха и в музикалната академия в Пловдив. Учиха се в движение и смея да твърдя,че са на едно много добро ниво в момента.  Та стана интересно застъпване на поколения. Бих казал доста интересно и забавно. Беше много вълнуващо да проследим тяхното израстване ,като хора и музиканти. И продължаваме да се учим - те от нас,ние от тях…

Намира ли цигулката място в съвременната музикална среда?

Цигулката, по мое мнение, не само,че намира място в съвременната музика,а и се намества все по-удобно в нея!До голяма степен мога да кажа,че цигулката е универсален инструмент,може би не колкото китарата и пианото,но пък със своите богати изразни средства тя много стремглаво си проправя път в почти всички музикални стилове. Освен в класическата музика,я има и в джаза,кънтри музиката,блуса и др. Все още в рока и твърдата музика не е намерила популярност, но може би и това ще стане…