Прокуратурата дължи обезщетение на пострадал от т.н. „възродителен процес“, реши Окръжният съд в Добрич

Сумата представлява обезщетение за претърпени от Х.М. неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на образуваното през януари 1991г. и понастоящем все още висящо наказателно производство, известно в публичното пространство като делото за „възродителния процес“.

Производството в Окръжния съд е образувано по внесен иск срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В исковата си молба Х.М. посочва, че има качеството на пострадал по воденото следствено дело заради задържането му и лишаване от свобода през 1985г., тежките условия, мъченията и изтезанията, на които е бил подложен и принудителното му изгонване от България през 1989 година. Ищецът настоява, че прекомерната продължителност на разследването нарушава правото му на разглеждане и приключване на делото в разумен срок, регламентирано в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. 

От представените по делото доказателства става ясно, че към началото на възродителния процес ищецът работел като учител по физика в с.Коритен, област Добрич. През 1985г. той бил мобилизиран и изпратен във военно поделение в гр.Роман, където му било сменено името. При завръщането си в дома в края на месец февруари бил убеждаван да се включи в пропагандата по селата, че смяната на имената е правилна. Поради отказа си бил заплашен, че ще пострада и през месец март същата година бил арестуван. В МВР прекарал 65 дни, като семейството му дълго време не знаело къде е. В средата на месец юни бил въдворен в лагера в Белене. През ноември 1985г. бил освободен, но не му било разрешено да работи като учител, а бил изпратен на работа в овцеферма. През месец май 1989г. принудително бил изгонен от България. С много трудности семейството му дошло при него след 5-6 месеца, където и останали да живеят. 

В исковата си молба Х.М. изтъква, че предвид продължителността на делото, той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, очакване и безпокойство за резултата му, тревоги и страх от формалното му водене, разочарование и загуба на доверие в институциите, правосъдието и справедливостта. Оценява причинените му неимуществени вреди на 120 000 лева.

Прокуратурата като ответник оспорва основателността на иска и посочва, че продължителността на процеса била обусловена от фактическата и правна сложност на делото, огромния брой пострадали лица, повечето от които намиращи се извън страната, както и задължителните по закон множество процесуални действия, в това число изготвяне на следствени поръчки до Турция.

Окръжният съд прие за установено обаче, че в разглеждания случай е налице неоправдано забавяне на развитието на производството. Единственият начин, по който може да бъде оценен общият срок на наказателно производство от три десетилетия, е като прекомерен, коментира съдът. „Изпълнението на задължението за пълно и всестранно разследване е въпрос на организация и воля за извършване на необходимата оперативно-издирвателна работа по установяване на пострадалите при положение, че е на разположение ресурс на цяла една държава, а делото е от особено обществено значение“, пише в съдебното решение.

Съдът посочва още, че забавянето на производството по никакъв начин не е причинено от поведението на ищеца и на останалите пострадали, а напротив: „Интересът им от движението по делото е бил постоянен, съдействали са по всякакъв начин, вкл. чрез предоставяне на информация, сформиране на собствена организация, полагала усилия за ускоряването му с отправяне на сигнали до ръководството на Главна прокуратура, Министерство на правосъдието“.

По отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди и размера на дължимото обезщетение, съдът приема, че както събитията по време на „възродителния процес“, така и делото за тях, са сложили отпечатък върху живота на Х.М. и на неговото семейството за продължителен период от време.

„Към 1991г. ищецът е бил на 44 години, в активна възраст, а сега е на 73 години. Спрямо него са използвани средства и форма на натиск, изцяло извън закона, не е осъждан с влязла в сила присъда, по която да му е наложено наказание лишаване от свобода, но фактически е изтърпявал такова, прогонен е от собствената си държава и е следвало да започне живота си отново в чужда държава“, пише в съдебното решение. Допълва се, че са засегнати основни човешки права на ищеца - на свобода, на етническа принадлежност, правото на име, майчин език и на труд и то по насилствен, мъчителен и грубо потъпкващ човешкото достойнство начин.

По изложените съображения Окръжният съд в Добрич намери за справедливо пострадалият да получи обезщетение в размер на 50000лв., като отхвърли иска за разликата над посочения размер.

Постановеният съдебен акт не е окончателен и може да бъде обжалван пред Апелативен съд – Варна.