Пламен Николов: Ньойският диктат е най-трагичният момент в новата българска история

Днес се навършват 101 години от подписването на Ньойския договор. Той слага край на участието на България в Първата световна война. Това е един от най-пагубните договори в българската история, който буквално разделя семейства от двете страни на границата.

Пламен Николов: Ньойският диктат е най-трагичният момент в новата българска история

Историкът Пламен Николов е на мнение, че Ньойския договор е диктат на победителите във войната над една от победените страни. 


„Подписаният на 27 ноември 1919 година в парижкото предградие Ньой, мирен договор, останал в историята като Ньойския договор, по-скоро аз както го наричам диктат, защото това не е никакъв договор между договарящи се страни, както е написано в него, това е един диктат на победителите в една война над една от победените страни, при това изключително несправедлив. Този диктат е най-трагичният момент в новата, според мен, българска история, тъй като той обезличава и обезсилва и прави напълно излишни жертвите и най-вече животите на стотици хиляди българи, дадени по бойните полета в името на справедливо обединение на всички българи в една държава, приютяване на оставените по силата на интересите на други държави българи на територията на суверенната българска държава”, каза той. 

Въпреки победите на българската армия по време на двете балкански войни и след това на Първата световна война, която завършва с този договор, исканията на българския народ не са били взети под внимание по време на диктуването на условията на този мирен договор от страна на страните победителки. 

„За съжаление между победителите се оказват и нашите съседи, които само 6 години по-рано са откъснали своеволно изконни български територии. Възползвайки се, че по силата на превратностите на войната, които не винаги са закономерни с оглед на показаното на армиите на бойното поле, всъщност нашите съседи успяват да откъснат още изконни български земи, а именно западните покрайнини, които до ден днешен една част е населена предимно от българи. Освен това цялото Беломорие, което все пак България успява да запази след двете балкански войни, една немалка ивица, която излиза на Бяло море и разбира се, което за нас тук в Добрич е най-важно – Южна Добруджа, която по най-вандалски и грабителски начин Румъния е откъснала, нападайки България в гръб през 1913 година. Този диктат всъщност я узаконява като Румънска територия. Това е единствената поправена несправедливост, всички останали земи, които само преди 100 години са били изцяло с българско население, са останали на територията на други държави.  Следва нова вълна на изселване на македонски и тракийски българи към останалата свободна българска територия и от тук нататък е зададен дневния ред на българската дипломация в следващите десетилетия”, коментира Пламен Николов.

 „Ние трябва да покажем, че не е забравено и не само трябва да помним, в името на историческата памет и на кръвта, пролята от тези български герои по бойните полета, а и защото хората не се учат понякога от грешките на историята, а именно това трябва да имаме предвид когато преговаряме с нашите партньори в ЕС, в НАТО и Евроатлантическите блокове, в които ние сега членуваме, с надежда да извлечем благосъстояния за българския народ. Трябва да се знае, че Великите сили имат преди всичко свои интереси и България трябва неотклонно да брани своя интерес и нашите партньори не бива да се превръщат в наши началници. Ние трябва да ги убедим по редица въпроси, че всъщност трябва да бъде зачитано и нашето мнение, това, което не се е случило през 1919 година заради поредица от грешки на българската дипломация”, допълни той. 

Историкът Пламен Николов е категоричен, че това, което се е случило преди 101 години в Ньой и поуките от него не трябва да бъдат забравяни в съвремието.