Павлета Димитрова: Динамичният дигитален свят е сред причините за късно проговаряне при децата

През последните години се наблюдава тенденция децата да проговарят по-късно. Една от причините е динамичният дигитален свят, смята логопедът Павлета Димитрова. Практиката я среща с деца на около тригодишна възраст, които все още изговарят само няколко думи и предимно използват особености на своето поведение като средство за комуникация.  

„Огромният поток от информация в нашето съвремие ежеминутно залива незрялата нервна система на бебето. Децата живеят в свят, който изобилства от стимули, образи, форми, движения. Те бързо се сменят. Тази обработка при бебетата не става толкова бързо и новата огромна информация, която достига до тях, не ги стимулира, а точно обратното – получават се задръжки в говорното развитие“, коментира Павлета Димитрова.

Няма категорични данни, подкрепящи разпространеното твърдението, че момчетата проговарят по-късно от момичетата. Затова, ако малкото момче изостава значително в развитието на речта и уменията за общуване, родителите не трябва да го отдават на пола му.

„Както има ранно проговорили момчета, така има и късно проговорили момичета. Това зависи от факторите на развитие, вътреутробното развитие, наследствеността, средата, възпитанието. Късното проговаряне води след себе си по-трудно усвояване на граматиката и писмената реч в училище. Родителите трябва да следят от ранна възраст как се развива детето. Притеснително е, когато то не изговаря никакви думи до около двегодишна възраст. Тогава вече трябва да се посети логопед и психолог“, посочва Павлета Димитрова.

По думите й процесът на проговаряне започва след тримесечна възраст на бебето. През първата година от живота му се усвояват правила на общуване и структурата на езика. Около осмия месец децата започват да разпознават звукове на родния език, към деветия те разбират значението на прости и често използвани думи, а до едногодишна възраст те трябва да изговарят първите си съзнателни думи, макар и неправилно. До около година и половина започват със свързването на две думи в изречение, след което следва съставянето на изречения от повече думи, простите изречения стават обогатени с нови думи. 

Четенето на приказки е едно от заниманията, спомагащи за говорното развитие. Родителите трябва да говорят на децата си още от бебешка възраст. Препоръчително е да се назовава името на всичко, което детето вижда около себе си. Когато то се среща с определено животно, родителите може да го имитират. Например, ако това е котка, да се покаже как тя прави. По този начин детето неусетно развива своята реч. 

„Правим лоша услуга, когато говорим на детето на бебешки език и ако процесът продължи дълъг период. Аз съм против говоренето на бебешки език от страна на родителите. Това, което детето се учи да говори, е езикът, който чува. Крайната цел е детето да развие нормална реч, а тя идва от възрастните“, подчертава специалистът. 

Практиката показва, че все по-често се наблюдават деца, които правят опити да изговарят думи на повече от един език.

„Голям е процентът на децата, които се опитват да говорят на повече от един език. Наблюдава се и тенденция да се проговаря първо на английски. Това са несъзнателни думи, които са чути от филми, видеоклипове и песни“, споделя за наблюденията си логопедът. Според Павлета Димитрова говоренето на два езика на детето от страна на родителите трябва да бъде съобразено с развитието му. 

В заключение педагогът подчертава, че най-доброто време за развиване на речта е между три и петгодишна възраст.  „Децата не остават на пет, те се развиват, минава предучилищната възраст и влизат в училище. За да имат добра училищна подготовка, трябва да са развили добре други фактори“, казва Павлета Димитрова.