Павлета Димитрова: Динамичният дигитален свят е сред причините за късно проговаряне при децата

Павлета Димитрова: Динамичният дигитален свят е сред причините за късно проговаряне при децата
Родителите трябва да се обърнат към специалист, ако детето не изговаря никакви думи до около двегодишна възраст

През последните години се наблюдава тенденция децата да проговарят по-късно. Една от причините е динамичният дигитален свят, смята логопедът Павлета Димитрова. Практиката я среща с деца на около тригодишна възраст, които все още изговарят само няколко думи и предимно използват особености на своето поведение като средство за комуникация.  


„Огромният поток от информация в нашето съвремие ежеминутно залива незрялата нервна система на бебето. Децата живеят в свят, който изобилства от стимули, образи, форми, движения. Те бързо се сменят. Тази обработка при бебетата не става толкова бързо и новата огромна информация, която достига до тях, не ги стимулира, а точно обратното – получават се задръжки в говорното развитие“, коментира Павлета Димитрова.


Няма категорични данни, подкрепящи разпространеното твърдението, че момчетата проговарят по-късно от момичетата. Затова, ако малкото момче изостава значително в развитието на речта и уменията за общуване, родителите не трябва да го отдават на пола му.


„Както има ранно проговорили момчета, така има и късно проговорили момичета. Това зависи от факторите на развитие, вътреутробното развитие, наследствеността, средата, възпитанието. Късното проговаряне води след себе си по-трудно усвояване на граматиката и писмената реч в училище. Родителите трябва да следят от ранна възраст как се развива детето. Притеснително е, когато то не изговаря никакви думи до около двегодишна възраст. Тогава вече трябва да се посети логопед и психолог“, посочва Павлета Димитрова.


По думите й процесът на проговаряне започва след тримесечна възраст на бебето. През първата година от живота му се усвояват правила на общуване и структурата на езика. Около осмия месец децата започват да разпознават звукове на родния език, към деветия те разбират значението на прости и често използвани думи, а до едногодишна възраст те трябва да изговарят първите си съзнателни думи, макар и неправилно. До около година и половина започват със свързването на две думи в изречение, след което следва съставянето на изречения от повече думи, простите изречения стават обогатени с нови думи. 


Четенето на приказки е едно от заниманията, спомагащи за говорното развитие. Родителите трябва да говорят на децата си още от бебешка възраст. Препоръчително е да се назовава името на всичко, което детето вижда около себе си. Когато то се среща с определено животно, родителите може да го имитират. Например, ако това е котка, да се покаже как тя прави. По този начин детето неусетно развива своята реч. 


„Правим лоша услуга, когато говорим на детето на бебешки език и ако процесът продължи дълъг период. Аз съм против говоренето на бебешки език от страна на родителите. Това, което детето се учи да говори, е езикът, който чува. Крайната цел е детето да развие нормална реч, а тя идва от възрастните“, подчертава специалистът. 


Практиката показва, че все по-често се наблюдават деца, които правят опити да изговарят думи на повече от един език.


„Голям е процентът на децата, които се опитват да говорят на повече от един език. Наблюдава се и тенденция да се проговаря първо на английски. Това са несъзнателни думи, които са чути от филми, видеоклипове и песни“, споделя за наблюденията си логопедът. Според Павлета Димитрова говоренето на два езика на детето от страна на родителите трябва да бъде съобразено с развитието му. 


В заключение педагогът подчертава, че най-доброто време за развиване на речта е между три и петгодишна възраст.  „Децата не остават на пет, те се развиват, минава предучилищната възраст и влизат в училище. За да имат добра училищна подготовка, трябва да са развили добре други фактори“, казва Павлета Димитрова. 


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+