Утре е Игнажден! Кои са най-важните традиции на този ден?

Утре е Игнажден! Кои са най-важните традиции на този ден?
Тази година празникът се чества на 19 декември.

Християнският празник Игнажден е в чест на Игнатий Богоносец, който бил един от най-добрите ученици на Св. апостол Йоан Богослов и е ръкоположен за втори архиепископ на град Антиохия. Прозвището му „Богоносец“ е свързано с преданието, че той е детето, посочено от Господ.


По времето на император Траян, в началото на II век, е откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.


Вярва се, че от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които приключват в коледната нощ, когато се ражда нейният син Христос. Дните през този период се наричат "мъчници". С празника, отбелязван на 20 декември, са свързвани надеждите за благополучие и късмет на семейството.


„Тази година Игнажден ще се чества на 19 декември, а не на 20 декември. Това е така, защото тази неделя е  предпразненство на Рождество Христово. Поради тази причина празникът Игнажден е изместен един ден по-рано“, уточни отец Мирослав, свещеник в църквата “Св. Климент Охридски” в Добрич.


Св. Игнатий Богоносец, когото почитаме на Игнажден, въвежда и т. нар. антифонно пеене (да се пее в църквата от двете страни на храма). Той е и изключителен автор и на 7 послания.


Народните и църковните традиции и обичаи на този ден са много разнообразни и напомнят за българската култура и идентичност. Традициите, които повелява празникът, не са случайни, а предците ни искрено са вярвали в изпълнението им.


Някои от най-важните традиции, които се спазват на този ден са: 


Смята се, че ако сте жена и планирате забременяване, то на празника не трябва да работите. 


Първият, който прекрачи прага на дома ни на Игнажден, ще обрисува и следващата ни година. Това е традиция, запазила се във времето и е една от най-спазваните. Ако първият ни гост е добър човек, със светла и чиста душа, без задни мисли, то и нашата година ще бъде такава. За да сме сигурни, че годината ни ще бъде хубава, трябва внимателно да изберем нашия гост. 


В предишни времена стопаните на домовете са избирали кой да бъде първият им гост и грижливо го канели да посети дома им. Оттогава първият гост се нарича „спохожняк“, както и „полазник“.


Присъщо за госта е и да  разрови с клонка жарта в домашното огнище. Това се смята за свещено действие, което разпалва по магически път небесния слънчев огън, за да дари с нов живот и плодородие земята. 


Църковните традиции на този ден също са широкоразпространени.


„С Игнажден започва предпразненството за Рождество Христово. Традицията повелява да се посети храма, да се присъства на Светата Божествена литургия. В този ден християните приемат светото причастие, изповядват се и се причестяват“, сподели още отец Мирослав.


Друга интересна част от празника представляват и народните обреди. Някои от най-известните са: да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна. Това се прави, за да бъде домът благословен с плодородие. 


Друг обред гласи, че на този ден се посипват плодове и орехи около най-свещеното място – огнището. Традицията повелява плодовете да бъдат дарени на първия ни гост.


Интересен обред, който предците ни са спазвали на този ден, е свързан с дъщерите. Ако в дома има отраснала дъщеря, ритуално се предвещава нейната женитба през новата година. На този ден се замесва тесто с любовни билки. В продължение на 12 денонощия тестото се оставя да се изсуши. Всяка сутрин то се пренася в следващата къща и всяка нощ около него се събира група жени, които трябва да го "пазят". 


Това са някои от най-интересните обреди, които празникът повелява. Пандемията няма да попречи на семейното събиране в дома, нито пък на традиционната църковна литургия, убеден е отец Мирослав. 


„Посещаването на храма задължително трябва да отговаря на противоепидемичните мерки. Влизането в храма ще става само с маска, по възможност и с ръкавици. Спазването на 2 м. разстояние също е задължително. На 19 декември ще честваме Игнажден, както и досега, но с тези особености“, каза отецът. 


Поверията на Игнажден в предишни времена са били стриктно спазвани. Хората вярвали в тях и се осланяли на техните послания. Благодарение на тях се разбирало каква ще бъде годината – плодородна или не, изпълнена с много суша или пък с дъжд. 


Вярва се, че ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие. Ако на празника вали дъжд, то това означава, че през април ще има плодородие. Ако посрещнем и изпратим  Игнажден със слънце и хубаво време, то през април се смята, че ще бъде суша и няма да бъде благоприятно за реколтата. 


Друго поверие гласи, че дните от 20-31 декември показват какво ще бъде времето през 12-те месеци на идната година, като 20 декември определя какво ще бъде времето през януари. 


Важно и много спазвано поверие е, че на този ден не трябва да се изнася нищо от къщата, особено огън, жар или сол. При неспазване на поверието се смята, че берекетът ще напусне дома. 


На този ден празнуват -  Игнат, Игната, Искра, Пламен, Пламена, Огнян и други производни на тези имена. 


„Нека всички да бъдат здрави, да имат упование в Бог, твърда вяра и дай Боже всички да посрещнат предстоящите празници здрави и одухотворени“, това пожела на всички нас отец Мирослав.


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+