В очакване на Рождество Христово

В очакване на Рождество Христово
Един от най-големите празници в християнския свят е Рождество Христово. В българския народен календар се нарича още Божик, Божич, Голяма Коледа. Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер – на него християните честват раждането на Сина Божий, спасителя Иисус Христос.

За началото на този празник, преплетените християнски и езически традициите и обичаите , които са спазвали нашите предци ни разказва етнографът от Добрич – Лена Кирилова. 


Дълъг път е извървяла коледната традиция, най-големият, най-щедър и чакан зимен празник Коледа води своето начало още от древните римски календи, свързани с култа към слънцето и отбелязвани около зимното слънцестоене. Още от най-далечни времена в деня на раждащото се ново слънце, хората изричали своята молитва за здраве и плодородие и вярвали, че ще се сбъдне. Търсейки примирение в древните езически вярвания християнството е прибавило своето начало – раждането на спасителя, за да достигне до нас едно удивително тайнство от езически и християнски символи, вплело в едно богатството от ритуали и магията на благослова, надеждата, родена с Христос и възкръсналите копнежи и мечти, орисани да се сбъднат по някакъв вълшебен начин в тази единствена тиха и свята нощ в очакване на Рождество.


Още в ранната утрин на 24 декември започва подготовката за Бъдни вечер, първият и най-важен ритуал е приготвянето на обредния хляб. Стопанката замесва боговица за Бъдни вечер, хлябове, посветени на дома и стопанството, наричани къща, харман, нива, а момите приготвят с много любов превит кравай за коледарите. Всяко изображение на тестото е символ на надежда и молитва, прераснал в изкуство. На трапезата винаги се приготвят нечетен брой, 7 или 9 постни ястия – пълнени чушки, варен боб, зелеви сарми, жито, ошав, тиквеник. Чесънът присъства като растение с предпазна сила, за да донесе на хора и животни здраве и късмет и да ги пази от зло и болести. Медът пък е послание за сладък живот. Бучката пръст на трапезата се свързва с представите за истина, святост и чистота. Тази трапеза символизира щедростта на земята и благодарността на човек към природа и Бог и желанието му за спорна и благодатна година.


Мъжете приготвят бъдника за огъня – дълголетно здраво дъбово дърво, увито в бяло платно и миросано, то е готово за празничния огън. Сбирал сок и сили от слънцето, извисил се чак до небесата, бъдникът – символ на световното космическо дърво, ще гори цяла нощ и ще стопля душите. По него ще слезе Бога, за да влезе във всеки дом и всяко сърце.


Край трапезата, положена върху слама на земята, се събират всички, на най-старият се пада честта да запали бъдника, да разчупи високо над главата си хляба и да благослови: „Високи да са класовете на нивата, богата да е годината, здраве да има, обич и сговор”. Първите парчета от питата са за къщата и за Богородица, а после се раздава на всеки член от семейството, стопанинът задължително кани и светците да пазят дома и да го закрилят. Тази вечер е на Бъдното и затова се смята за особено подходяща за гадания. С 12 люспи от лук, в които е поставена сол се гадае за времето през всеки един от месеците. Здравите ядки на орехите предвещават успех и благополучие. Гори ли буйно огънят, пръска ли искри –плодородна и богата ще е годината. Пепелта от бъдника се запазва чак до есента, когато смесена със житото за посев, ще попадне в нивата и ще осигури добра реколта.


Мине ли полунощ с нетърпение всеки дом очаква коледарите, предвождани от станиника. С участието си в този посетителски обичай момците показват зрялостта си като членове на мъжкия колектив и продължители на рода. Ерген, който не е коледувал и мома, която не е лазарувала, не могат да се оженят. В състава на дружините има котки – момчета, които предизвестяват идването на групата и магарета, които трябва да носят получените дарове. Украсата по калпаците на коледарите е изключително разнообразна. Венците, символ на жизненост, здраве и плодородие, се изработват от лозова или дрянова пръчка, увита с пуканки, сушени плодове, бучки захар, червен конец и китка чемшир. „Тебе пеем, Бога славим!”, наричат коледарите и влизат във всеки дом и всяка къща, да величаят дом и челяд, да внесат ясно слънце и да пожелаят на всеки да се носи като мрена риба в дълбини, орел във висини, като паун в болярски двори. Те пеят и на млад и стар, на ерген и на мома и благославят стопаните през двора им да отекат три реки, първа река – бяло мляко, втора – жълто жито, трета – руйно вино. А песента се влива в гласа на бъдника, който приглася: „Ще се порасна дор до небо, клон ще пусна дор до земя, лист ще лисне дребен бисер, цвят ще цъфне – чисто сребро,след мен ще Млада Бога дарува добра дара”. За пожеланията и благословиите стопаните даряват коледарската дружина с месо, брашно, сланина и с добра дара вит, превит кравай, на кравая сребро и злато.


Коледа винаги се празнува три дни – до Стефановден на 27 декември, като и през трите дни на мегдана се видят големи общоселски хора, на които облечени в празнични премяни се хващат и млади и стари. 


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+