Навършват се 170 години от рождението на Тодор Каблешков

Чорбаджи Лулчо Дончев Каблешков, бащата на Тодор, притежавал стотици глави едър и дребен добитък, обширни ливади, ниви и гори, занимавал се и с търговия. Цялата Каблешкова фамилия се ползвала с доверието на турската власт, но имала и почитта на българите от техния край.

Още като дете Тодор остава без майка. Първоначално учи в копривщенското взаимно училище. През 1862г. се записва в класното училище, което завършва като отличник при даскал Харитон Груев - брат на народния учител Йоаким Груев. Голямо значение за оформянето на характера на революционера оказва възрожденския дух в пловдивското класно епархийско училище, където Каблешков учи при самия Йоаким Груев от 1864г. до 1867г. По това време произведенията на Каравелов, П. Р. Славейков, Раковски и други възрожденски писатели и поети са въздействали върху подрастващите поколения по един изключително силен начин.

През 1867 г. Тодор Каблешков заболява тежко. Това става причина да прекъсне образованието си и да се завърне в Копривщица. Тук започва неговата обществено просветна дейност. Основава младежко ученическо дружество за просвета и знания "Зора" и като негов председател организира театрални представления, просветни кръжоци, сказки и подготвя младежите за предстоящата борба. Когато година по-късно Каблешков заминава за Цариград, за да продължи образованието си във френския лицей „Мехтеп Султание", той вече е бил напълно оформен като бъдещ апостол и достига до идеята за освобождение от османското иго.

През 1871г. Тодор Каблешков напуска преждевременно лицея и се завръща отново в Копривщица с едничката цел - да работи за освобождението на народа. По това време тук вече е основан революционния комитет. В лицето на младия Каблешков Левски намира талантлив последовател и помощник в този край. Комитетът започва да развива непозната до тогава дейност. Той работи активно с читалището, ученическото и женското дружество. Изнасят се сказки, правят се преводи от френска литература. Фактически Тодор Каблешков става всепризнат ръководител на революционната организация, защото е не само запален патриот, активен общественик, но и ръководител с широки познания, който печели сърцата и душите на будното средногорско население. Той е истински ученик на Левски. Проникнат дълбоко от неговите идеи, Каблешков пише: „Трябва да знаеш, че человек кога се реши да бъде за полза на народа си, принуден е да изоставя по някой път собствената си работа, а понякогаш и най-приятните си минути за наслаждение."

През 1873г. Каблешков постъпва като ученик-телеграфист в Одринската железопътна гара на Баронхиршовата железница, а по-късно същата година се издига до началник на станцията в гара Белово. Тази своя служба революционерът използва като прикритие за своята апостолска дейност в Пазарджишка околия. Когато службата става пречка за неговата дейност, през 1874г. той я напуска и захваща търговия с дървен материал и добитък. Като търговец обикаля София, Прилеп и други места, като навсякъде събира будните и съставя комитет. Това той върши когато Левски отдавна е мъртъв а друг ръководител за цялата страна още няма.

През 1875 г. отново с влошено здраве Тодор Каблешков се връща в Копривщица. Оглавява местния революционен комитет и е провъзгласен за помощник апостол в Панагюрския революционен окръг. От Панайот Волов, който пристига в Копривщица, получава апостолско пълномощно с право да образува революционни комитети на територията на Четвърти революционен окръг. Заедно с Волов посещава Клисура, Сопот, Карлово, Калофер и селата до Шипка. Цялото Средногорие е обхванато от копнежа за предстоящото въстание. Тодор Каблешков е в своята стихия и действа като разумен и далновиден организатор. В Копривщица са съставени пет чети от по сто въстаници, създадена е тайна полиция и тайна поща, шият се униформи.

Особено внимание се обръща на въоръжаването. Набавят се пушки и пищови, леят се куршуми, изработват се четири черешови топа и две от медните тръби на розоварните казани. Ушито и извезано е красиво атлазено знаме със златен лъв, който тъпче турския полумесец и още дванадесет по-малки знамена за отделните чети. В тази дейност активно участва учителката Мария Българова, първата и последна любов на Тодор Каблешков.

На 20 април 1876г. черковните камбани в Копривщица започват да бият, въстаниците обличат своите униформи, въоръжават се и по заповед на Каблешков се построяват в три групи. Две от тях се насочват към конака, където е отседнал Неджеб ага, а третата е изпратена на пътя за Пловдив, за да предотврати оттеглянето на турската команда.

На каменното мостче към конака пуква първата пушка и турското заптие Карахюсеин е убито, после пада и мюдюрина. Конакът е превзет и над него се развява въстаническото знаме.

Жребият е хвърлен и Тодор Каблешков написва историческото кърваво писмо до Волов и Бенковски в Панагюрище, като изписва на него кръст от кръвта на убитите турци.

"Братя!

Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках неколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме, и убихме мюдюра с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...

Копривщица, 20 априйл 1876 г.

Т. Каблешков"

Въпреки пламенният дух и голямото желание за победа, априлското въстание търпи провал. Повечето революционери за заловени. На 3 юни Тодор Каблешков, даскал Найден и Ботя Комитата, оковани във вериги, са подкарани към Търново. Каблешков е изтощен и не може да се държи на краката си, поради което турците го качват на кон. В негово лице турските заптиета виждали един много образован българин, служил в Баронхиршовата железница, наричали го "Телеграфа" и се отнасяли с известно уважение към него.

От Търново на път за Пловдив Каблешков е настанен в Габровския конак. Пашата на града преценил, че от този високообразован комита може да научи много важни сведения за участниците и водителите на въстанието. Каблешков е поставен в заптийската стая при караула, а другите бунтовници са отведени в затвора. Чаушинът, виждайки окаяното му състояние, заповядал да му развържат ръцете.

Към полунощ на 16 юни, когато всички заспиват, Тодор Каблешков става, взима един пищов на турско заптие и се прострелва в гърдите. Въпреки опитите на караула да спре изтичащата кръв, той издъхва.