Д-р Станислав Стоилов: Да поемеш новия живот в ръце е безценно, но и голяма отговорност

Д-р Стоилов, какво кара един млад мъж да се заеме с медицина? Как и кога открихте, че да сте лекар е Вашето призвание?

Аз съм потомствен лекар и съм закърмен с женските проблеми и с даването на живот. Израснал съм по дежурствата на баща ми в болницата, която ми е дала много и от тук на сетне се запали страстта с даването на живот. Като видиш блясъка в очите на една жена, когато прегърне до себе си част от нея – частта, която продължава нейния род и нейното съществуване, това е безценно. Няма кой да ти даде тази емоция, дори за нас акушер-гинеколозите, просто ставаме част от това да има живот и продължението му. Да поемеш новия живот в ръце е голяма отговорност, това е единствената специалност в медицината, която се грижи за два човешки живота, най-малко. Майката трябва да е в кондиция и всичко останало и не на последно място да се грижим за новия живот. Тежко е, но това ни е призванието. Не съм си представял да работя нещо друго, идеята ми със самото тръгване беше да стана акушер-гинеколог, това е нещото, което ме подтикна да се занимавам с медицина. 

Вие сте втория гинеколог във вашето семейство. Вървите по стъпките на баща си – д-р Красимир Стоилов, черпите ли от неговия дългогодишен опит?

Не само черпя опит от него, а грабя с пълни шепи, защото нещата, които той е натрупал като знания и умения, той може да ги предаде само на мен. Аз съм неотлъчно до него, когато не съм на работа. Това е приемствеността в нашата професия. Нека цитирам великите имена, които са казали: „Аз видях по-надалеко, защото имах високи рамене, на които да стъпя”. Надявам се никога да не спирам да гледам на далеко. Той ме научи преди всичко да бъда човек. От там нататък професионализмът се гради. 

Имате ли разногласия относно професията?

Имаме големи разногласия, но те са в кръга на шегата. За нас е най-важно пациентът да остане доволен. Той не искаше да уча медицина и да ставам акушер-гинеколог, защото е много тежко, има много безсънни нощи и огромна отговорност, но не можах да осъществя неговата мечта да стана зъболекар, но пък успях да го наследя професионално. Нашите различия по-скоро идват с по-тясното специализиране в нашата професия. Тя е много широка и има подспециалности и ние сме тръгнали по малко по-различни пътища. Баща ми се занимава предимно с родилки и с бременни като цяло, докато аз, освен, че вървя по неговите стъпки, се занимавам и с естетичната част в гинекологията. Това, което е тема табу за българската жена. Повишаването на качеството на живот на съвременната жена е нещо реално, не е като чудовището от Лох Нес – нещо, за което всички говорят, а никой да не го е виждал. 

С какви трудности се сблъсквате в работата си?

Нашата специалност е много голяма, тя освен с явяването на новия живот се занимава и с неспогодите в женската анатомия. Трудностите идват с това, че нямаме превенция, нещата, колкото и сложни да са, когато са хванати на време са по-преодолими и по-лесни. Българската жена не си отделя достатъчно време и грижи, относно профилактиката и профилактичните грижи и не отдава достатъчно значение на здравето си. От тук идват нашите проблеми. Със съвременните технологии откриваме неща, които не сме откривали досега, можем да погледнем отвъд океана и ни се откриват нови хоризонти, които не сме ги и подозирали до този момент. С тях идват и новите предизвикателства, които трябва да преодолеем заедно с пациентите, дали това е в родилната помощ, или в гинекологичната част, жената първо трябва да поиска да й помогнем. Ние лекарите сме просто един инструмент в божиите ръце. 

Случвало ли Ви се е да съжалите, че сте избрали този път?

Ни най-малко, въпреки всички трудности, които съм преживял и съм имал по пътя си до тук. Това само ме накара да бъда по-силен и по-амбициран.  

Защо избрахте да останете и да се развивате в България?

Аз съм учил и в чужбина и в България. Тук завърших медицинското си образование, но продължавам да ходя на специализации в чужбина. Смятам, че камъкът си тежи на мястото. Ако емигрираме всички, няма да има кой да лекува родителите ни, да ни наследи. С оставането ми в България бих желал да съхраним нашата родина. 

Какво за Вас е Денят на родилната помощ и как ще отбележите този празник?

Това е празник на всички нас – хората, които помагаме за даряването на живота. Като цяло ще го отбележим по традиционния начин, с миенето от най-младата акушерка на ръцете на началника на отделението. От там нататък с всички традиции, които трябва да съхраним и да предадем на идните поколения и разбира се неотлъчно на работа. 

Какъв е Вашият поздрав за днешния празник?

Обичайте се, дори и във време на Ковид, ние сме насреща и се грижим за вас!