„Старият Добрич“ поддържа искрата на добруджанските традиции

„Старият Добрич“ поддържа искрата на добруджанските традиции
Етнографът Лена Кирилова разказва любопитната история за създаването на „Старият Добрич“.

Съвременният град Добрич възниква през 15 в. като голямо пазарно селище. То се основава  с име Хаджиоглу Пазарджик. Легендата разказва, че богатият търговец на катран Хаджиоглу дълго обикалял земите на империята. Най-накрая стигнал до това място, харесал го и останал завинаги тук. Първо построил джамия, а впоследствие и чифлик, в който се заселили много нови хора. Така възникнал градът. Според най-новите изследвания,  Добрич е основан от огузки род с името Хаджиоглу.


Тази част на града е била добре запазена. През 70-те години на 20 в. се взема решение на мястото на някогашната чаршия да бъде съграден един възрожденски комплекс, който да пази спомена за  стопанското минало на гр. Добрич и да съхранява и възкресява традиционни за Добруджа занаяти.


„В края на 19 и началото на 20 в. Добрич, макар и не голям град, е бил утвърдено стопанско средище и известен занаятчийски център с многобройни работилници, дюкяни, ханове и търговски кантори“ - сподели Лена Кирилова.


Първите архитектурни обекти на територията на Етнографския комплекс са създадени през 1971 г. и са дело на  архитект Венелин Жечев  архитектите  Витлеем Чалъков и Милен Чалъков. Целта на им е била да създадат архитектурна среда, в която да бъдат възстановени всички тези многобройни работилници.


„Първият обект, който е изграден на територията на Етнографския музей, е кафенето и джамията. А за официална дата за откриване на комплекса се приема 1979 г., тъй като през тази година една значителна част от работилниците започват да функционират. През същата година в тогавашното кафене е открита и първата етнографска изложба“ -  каза етнографът Лена Кирилова.


През годините след 1979 г. отварят повече от 20 работилници, в които се съхраняват традиционни добруджански занаяти като ковачество, грънчарство и зографство.


Старият Добрич се променя, но в паралелно с това  си остава същият. Ако се разходим по улиците на Етнографския комплекс, можем да открием ковашка работилница, или пък да отворим вратите на добрия майстор ножар.


„През годините е все по-трудно намирането на майсторите, част от работилниците затварят врати, някои от майсторите отиват в други страни, където намират своето препитание, а други вече не са сред нас – гайдарят, шапкарят“ - посочи Лена Кирилова.


Макар и голямата промяна, която претърпява Старият Добрич през последните години, той запазва някои обекти, които грижливо съхраняват традиционните ни добруджански занаяти. Ако се разходим из улиците на Етнографския комплекс, можем да отворим вратата на ковашката работилница и да си припомним как гори огънят в ковашкото огнище. Можем да посетим добрия майстор ножар или грънчарката Женя, наследила занаята от своя съпруг Бай Жендо.


Въпреки всички промени, Старият Добрич продължава да бъде това, за което е създаден – едно малко кътче, което да пази миналото на нашия град, което да ни напомня за добруджанската традиция и което винаги да бъде една пътека към красотата на народното изкуство.


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+