Надежда Александрова: С много любов е направено всяко едно мое сладко изделие

Няколко години тя живее в Англия, но ограниченията, наложени заради Ковид-19 я карат да се върне в родния град. Интересът й към направата на красиви и нестандартни торти се поражда още докато е извън България. От една година в нейно любимо хоби се превръща приготвянето на сладки изкушения. Въпреки че те са изпипани до най-малкия детайл и изглеждат напълно професионални, Надежда Александрова подчертава, че се занимава любителски с това. Предимно прави торти за семейни поводи и празници на приятели. Мечтае да получи квалификация за сладкар, а някой ден да има собствена сладкарница за бутикови изделия. За хобито, което радва сетивата на околните, мечтите, трудът и предизвикателствата, криещи се зад едно изделие, направено от сладкар, който се учи сам, Надежда Александрова разказва в интервю за Добрич Онлайн.

Представи се за нашите читатели

Казвам се Надежда Александрова, на 25 години от град Добрич. Няколко години живеех в Англия, но се завърнах в родния град. Там работих в мексикански ресторант, но поради мерките заради Ковид-19 всичко затвори и аз реших да се върна в България. От българската кухня към мексиканската и обратно. 

От мексиканската кухня да се прехвърлим към тортите. Как разбра, че направата на сладки изделия ти се отдава и ти доставя удоволствие?

Правя сладки изделия от около година, но не се занимавам професионално с това. По-скоро е хоби. Моят учител е всичката информация, която намирам в интернет, постоянните ми опити и всички грешки. Няма по-добър учител от грешките, винаги трябва да пробваш отново и отново докато се получи. Може би моята любов към храната ме подтикна към сладкарските изделия и това да експериментирам. Преди се занимавах с ръчно изработени артикули. Това ми помогна доста. Исках да комбинирам моята стара страст към изработването на бижута, сувенири със сладкарството. Да правя хем красиви неща, но същевременно и ядливи. Така се появи моето ново хоби.

Спомняш ли си първата направена от теб торта и каква беше тя?

Може би първата направена от мен торта беше в Англия, за рожден ден на мой приятел. Беше шоколадова и с много плодове. Получи се добър опит. Същевременно ми беше трудно, тъй като нямам професионални умения. Хората останаха доволни, изненадах ги. 

Има ли сладко изкушение, което мечтаеш да направиш, но все още не си събрала смелост?

Мечтая да правя десерти като Amaury Guichon. Той е невероятен сладкар, който се занимава с шоколад. Прави скулптури и страхотни мус десерти. Може би искам да пробвам неща като скулптури от шоколад. А за любими сладки изделия, които обичам да правя, няма такива. Обичам всичко да правя. Важно е да е приготвено с любов. 

Всеки десерт има тънкости при направата му. Може ли да споделиш някои от тях?

Понякога отнема един или два дни за направата на една торта. Зависи колко е сложна. Тънкости има много, а когато си самоук това е трудно, защото няма кой да ти ги покаже и се учиш от всяка една грешка докато се получи. 

Какво според теб трябва да притежава един сладкар?

Според мен най-вече креативност, упоритост, да е добре организиран, много позитивен и винаги да е отворен към нови знания. А най-важното е да обича това, което прави.

Да разбирам ли, че би се определила като човек, който обича да експериментира?

Да! Много рядко могат да се видят две мои еднакви торти. Винаги гледам да се промени нещо. Не обичам еднаквите неща.

Напоследък виждаме, че стават все по-популярни здравословните и веган десерти. Ти приготвяш ли такива?

Да кажа честно все още не. Може би тук събирам смелост да пробвам нещо от този тип десерти, защото ми изглеждат още по-сложни. Малко трудно се намират необходимите продукти в Добрич. 

Приемаш ли поръчки от клиенти?

Случвало ми се е да приемам някоя друга поръчка понеже са били за специфични торти и съм искала да пробвам възможностите си. Предимно правя сладки изделия за мои приятели и семейството. Надявам се някои ден да имам мое местенце за дизайнерски десерти.

В България или извън страната виждаш реализацията си занапред?

Предполагам, че в България. В чужбина не е лошо, но чувството, когато си на родна земя, е друго. 

И в заключение – какво за теб времето, отделено за направата на сладки изделия?

За мен това е специално време, което отделям за определен човек. Време, в което тествам уменията си. С много любов е направено всяко едно мое сладко изделие. Реално погледнато аз все още се уча. Надявам се скоро да се запиша на специален курс.