Близо 240 вида пойни птици се наблюдават на нос Калиакра през миграционните периоди
Повечето хора свързват нос Калиакра със спиращите дъха гледки, драматичните пейзажи и крепостните стени от археологическия резерват, но днес с Михаил Илиев от Дружеството за защита на птиците ще си говорим за природата и видовете животни, които се срещат там.
Преди да стигнем до самия нос, нека се разходим по каменистите понто сарматски степи по пътя от град Каварна в посока с. Българево, а и след селото към самия нос.
"В този район се намират последните и най-запазени степни местообитания в България. Те са се формирали в резултат от съчетанието на специфичния релеф, почви и климатични условия. Особено важно е да бъдат запазени, защото са условия на живот на редки видове растения и животни. На много места за съжаление степите са унищожени или силно увредени от редица човешки дейности като разораване, строеж на ветрогенератори, трансформиране в земеделски земи. Част от най-добре запазените степи се намират в резерват Калиакра. Значителна част от крайбрежната зона попада в границите на Натура 2000", сподели той.
Едни от най-характерните обитатели на тези земи са туриликът, дебелоклюната и късопръстата чучулиги, полската бъбрица и ориенталското каменарче. Срещат се и хищни птици патрулиращи над степите в търсене на храна, като орел змияр, белоопашат мишелов и сокол.
"Освен интересни птици в района се срещат и някои редки за Североизточна България влечуги – змиегущер, пъстър смок, шипобедрена костенурка, а също така и бозайници – пъстър пор, добруджански хомяк, енотовидно куче", заяви Илиев.
Приближим ли се по-близо до самия нос картината се сменя и на мястото на равната степ се появяват храстови формации и големи крайбрежни скални масиви.
"Тук на един вид птици трябва да обърнем внимание и това е черногърбото каменарче. Това е една красива дребна пойна птица, а нос Калиакра е най-доброто място за наблюдението й в България. Видът е изключително рядък в Европа, а у нас се среща през пролетта и лятото единствено по северното крайбрежие. Не си мислете, че трудно ще го откриете. Тези птици са свикнали с постоянното човешко присъствие и никак не се плашат от хората. Най-често могат да се видят кацнали на камъни по основите на древните сгради в археологическия резерват. Не бива да пропускате да видите и рибарските даляни, разположени западно от носа, по които често кацат корморани, чайки и рибарки", каза още Михаил Илиев.
На Калиакра най-интересно е през пролетта и особено през есента, по време на сезонните миграции. Нерядко могат да се наблюдават щъркели, пеликани и хищни птици, но определено най впечатляващо е разнообразието от пойни птици.
"В тези периоди на миграция храстите около носа буквално "врят" от дребни пойни птици. В района са установени близо 240 вида, като някои са наблюдавани само там и никъде другаде в страната. Тази голяма концентрация на птици се дължи в известна степен на специфичния релеф на крайбрежието. Самият нос е разположен в направление север – юг, което съвпада с основната посока с миграцията на птиците. Така мигрирайки над сушата те достигат до нос Калиакра и откритото море пред тях. Това води до спирането им и забавянето на миграцията докато се ориентират и сменят посоката си на миграция и да поемат по крайбрежието на запад към Каварна и Балчик", сподели той.
Говорейки за нос Калиакра не можем да не споменем делфините, които могат да се видят нерядко в района. По българското Черноморие се срещат три вида китоподобни бозайници – обикновения делфин, афалата и морската свиня, наречена още муткур, която е най-дребния вид. Ако човек посети мястото в сутрешните часове, той има шанса да открие сред морските вълни западно от носа афали и муткури. И двата вида обитават крайбрежните по-плитки зони и често изненадват туристите с появата си в непосредствена близост до носа.