Близо 240 вида пойни птици се наблюдават на нос Калиакра през миграционните периоди

Повечето хора свързват нос Калиакра със спиращите дъха гледки, драматичните пейзажи и крепостните стени от археологическия резерват, но днес с Михаил Илиев от Дружеството за защита на птиците ще си говорим за природата и видовете животни, които се срещат там.

Близо 240 вида пойни птици се наблюдават на нос Калиакра през миграционните периоди

Преди да стигнем до самия нос, нека се разходим по каменистите понто сарматски степи по пътя от град Каварна в посока с. Българево, а и след селото към самия нос.


"В този район се намират последните и най-запазени степни местообитания в България. Те са се формирали в резултат от съчетанието на специфичния релеф, почви и климатични условия. Особено важно е да бъдат запазени, защото са условия на живот на редки видове растения и животни. На много места за съжаление степите са унищожени или силно увредени от редица човешки дейности като разораване, строеж на ветрогенератори, трансформиране  в земеделски земи. Част от най-добре запазените степи се намират в резерват Калиакра. Значителна част от крайбрежната зона попада в границите на Натура 2000", сподели той. 

Едни от най-характерните обитатели на тези земи са туриликът, дебелоклюната и късопръстата чучулиги, полската бъбрица и ориенталското каменарче. Срещат се и хищни птици патрулиращи над степите в търсене на храна, като орел змияр, белоопашат мишелов и сокол. 

"Освен интересни птици в района се срещат и някои редки за Североизточна България влечуги – змиегущер, пъстър смок, шипобедрена костенурка, а също така и бозайници – пъстър пор, добруджански хомяк, енотовидно куче", заяви Илиев.

Приближим ли се по-близо до самия нос картината се сменя и на мястото на равната степ се появяват храстови формации и големи крайбрежни скални масиви. 

"Тук на един вид птици трябва да обърнем внимание и това е черногърбото каменарче. Това е една красива дребна пойна птица, а нос Калиакра е най-доброто място за наблюдението й в България. Видът е изключително рядък в Европа, а у нас се среща през пролетта и лятото единствено по северното крайбрежие. Не си мислете, че трудно ще го откриете. Тези птици са свикнали с постоянното човешко присъствие и никак не се плашат от хората. Най-често могат да се видят кацнали на камъни по основите на древните сгради в археологическия резерват.  Не бива да пропускате да видите и рибарските даляни, разположени западно от носа, по които често кацат корморани, чайки и рибарки", каза още Михаил Илиев.

На Калиакра най-интересно е през пролетта и особено през есента, по време на сезонните миграции. Нерядко могат да се наблюдават щъркели, пеликани и хищни птици, но определено най впечатляващо е разнообразието от пойни птици.

"В тези периоди на миграция храстите около носа буквално "врят" от дребни пойни птици. В района са установени близо 240 вида, като някои са наблюдавани само там и никъде другаде в страната. Тази голяма концентрация на птици се дължи в известна степен на специфичния релеф на крайбрежието. Самият нос е разположен в направление север – юг, което съвпада с основната посока с миграцията на птиците. Така мигрирайки над сушата те достигат до нос Калиакра и откритото море пред тях. Това води до спирането им и забавянето на миграцията докато се ориентират и сменят посоката си на миграция и да поемат по крайбрежието на запад към Каварна и Балчик", сподели той.

Говорейки за нос Калиакра не можем да не споменем делфините, които могат да се видят нерядко в района. По българското Черноморие се срещат три вида китоподобни бозайници – обикновения делфин, афалата и морската свиня, наречена още муткур, която е най-дребния вид.  Ако човек посети мястото в сутрешните часове, той има шанса да открие сред морските вълни западно от носа афали и муткури. И двата вида обитават крайбрежните по-плитки зони и често изненадват туристите с появата си в непосредствена близост до носа.