Ангелина Иванова: Фотографията е моето успокоение, правя го с много любов и цялото си сърце

Ангелина Иванова: Фотографията е моето успокоение, правя го с много любов и цялото си сърце
Всички знаем, че каквото видим с очите си трудно можем да го пресъздадем дори на лист хартия. Колкото и да се пише за него, да се рисува, то никога не е същото, както през нашият поглед. Блясъкът, който виждаме ние го няма, но за една талантлива, млада и доста успешна дама това не е точно така.

Съумява да пресъздаде любовта, която вижда в спомени завинаги. Ангелина Иванова, която наскоро навърши своите 30 години, дава и запаметява моментите на хиляди хора и ги кара да сияят от щастие. С не малкото години опит зад гърба си, младият фотограф дава любов на своите клиенти, а в замяна получава техните усмивки и разбира се пламъчета в очите, които са за цял живот. 



Днес ще ви помогнем да се докоснете поне мъничко до нейния свят. 


Как се зароди любовта ти към фотографията? 


- Любовта ми към фотографията се зароди още в детството,главният виновник е моята майка. На по-късен етап изкарах курсове по фотография. Сега фотографията е моето успокоение. Правя го с много любов и с цялото си сърце.


Какво те вдъхновява/мотивира да работиш толкова време?


 – Мотивират ме доволните ми клиенти,усмивките,блясъкът в очите им и очакването в погледа им,че ще им оставя красиви спомени.


Някога мислила ли си да се откажеш и защо?


 – Както казах занимавам се с фотография още от тийнейджър,работила съм и други неща успоредно с това, но ми е съвсем ясно че това е нещото което знам,мога и обичам да правя. Така, че категорично не, не съм мислила никога да се откажа,а как да надграждам и развивам.


Можеш ли да наречеш професията си споделена любов и защо? 


- Със сигурност мога да я нарека и любов и споделена.Тя ми дава много,както и аз на нея. Едно от нещата, които ми дава е свобода да се изразявам както искам, защото фотографията няма рамки, а аз винаги съм искала точно това – да бъда свободна. Точно по тази причина няма да спра да си обичам работата 


Ако трябва да направиш една твоя снимка, каква би била тя и на какво би акцентирала най-вече?


 – Ха...ами мисля, че имам една такава снимка- повечето хора в града ме познават като „лудата фотографка” напълно в най-най-якия смисъл на думата луд. За да покажа себе си в снимка или рамка бих заложила на необуздания си характер,много движение и свобода в кадъра. Просто човек следващ мечтите си и естествено с фотоапарата.


Коя всъщност е Ангелина, когато не е зад обектива? 


– Рядко съм без фотоапарата си и някак много смесих професията с личният живот. Аз съм аз, защото работя много и работя, защото съм аз. Искам да кажа просто, че нещата се премесиха много. Аз съм Ани пред обектива, зад обектива и ако щеш и отстрани него - едно и също е.


Мислила ли си някога да направиш школа, за да обучаваш деца за фотографи? 


– Да мисля, всичко ми е подредено в главата, но първо искам всички ние да се върнем към стария си начин на живот преди Ковид.


Част си от проекта "Различните деца на България". Как се случи това и защо избра тази кауза?


- Проектът има послание, както емоционално така и информативно. Така прецених,че ще бъда полезна, а за мен това е на първо място!


Малко хора биха се наели с това. Какво те кара да го правиш и как се чувстваш, когато видиш техните усмивки?


 - Повече хора трябва да разберат,че тях ги има и с нищо не са по-различни от другите деца,така отново съм полезна в случая помагам


Какво е твоето мото за успех, както в живота, така и в работата? 


- Не спирай да мислиш,да се развиваш и да действаш!



Автор: Виктория Влайкова


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+