Магията на народните танци завладява все повече млади хора

Такъв пример е Пламена Йорданова от Добрич. С българския фолклор тя се среща още от ранна детска възраст. Когато е първи клас започва да посещава Фолклорния танцов ансамбъл „Добротица“, с главен художествен ръководител Александър Александров и хореограф Юрий Митева. Интересът към фолклора продължава да расте през годините. Това я подтиква да започне да се обучава в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив за хореограф. 

„Започнах да танцувам в ансамбъл „Добротица“. Мама ме записа в детската градина, след което получих декларация, с която ме каниха в ансамбъла, за да ходя там на репетиции. До 12-и клас не съм спирала да танцувам. В моето семейство има страст към българската музика и народните танци. Прабаба беше винаги първа на хорото и на ръченицата“, споделя Пламена Йорданова. 

Тя коментира, че любовта към танца и това да се създава са я накарали да избере творческата специалност в АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" в Пловдив. Едно от желанията й е да има възможността да предава магията на българския фолклор на други хора. „Моят хореограф успя да ми предаде любовта към танците, която той имаше. Аз много добре я усвоих. Това беше първото, което ме подтикна. След това започнах да си мисля как искам да предавам тази любов, този пламък към народните танци“, посочва Пламена Йорданова.

Наблюденията й са, че специалността, която изучава, има развитие. Пример за това са все по-набиращите популярност клубове за народни танци. Според нея пандемията от Ковид-19 е накарала хората да осъзнаят потребността си от това да се събират, за да творят, танцуват и разнообразяват ежедневието си. 

„Хората осъзнават потребността от завръщането към миналото, към тази близост, която са имали преди. Мисля, че все повече търсят това. Когато нещо се превърне в необходимост и нужда, то става вървежно. Радвам се, че любовта към танца, фолклора се разраства и аз мога да бъда част от това. Народните танци са широко понятие. Човек може да се насочи не само към преподавателска дейност, но и като изпълнител“, допълва тя. 

Заради противоепидемичните мерки студентите също се сблъскаха с дистанционното обучение. Пламена Йорданова коментира, че според нея са успели да се справят с предизвикателството, но за предпочитане са присъствените часове, особено заради спецификата на специалността, която изучава.

„В Академията е доста по-интересно, специалността ми е много жива материя. Наистина предполага да бъде присъствено. Денят в университета започна от сутринта и завършва около 18-19 часа. В началото беше напълно непонятно за нас как може да се осъществи дистанционното обучение. Но понеже имаме и теоритични предмети, освен практически, тях успявахме по-лесно да ги караме онлайн. Практическите също преминаваха дистанционно. Бяха ни задавани задачи, които ние трябва да изпълним, след което да заснемем и да изпратим клипа. Така се състоеше всичко. Нямаше нищо общо с това, което се случва, когато сме присъствено“, подчертава Пламена Йорданова. 

В заключение тя изразява надежда, че с пълни сили студентите ще успеят да напреднат с фолклорните задачи, които не са могли да реализират заради спецификата на дистанционното обучение.