Магията на народните танци завладява все повече млади хора

Магията на народните танци запленява все повече млади хора. Някои, от които дори избират хореографията като специалност, която да изучават за висше образование.

Магията на народните танци завладява все повече млади хора

Такъв пример е Пламена Йорданова от Добрич. С българския фолклор тя се среща още от ранна детска възраст. Когато е първи клас започва да посещава Фолклорния танцов ансамбъл „Добротица“, с главен художествен ръководител Александър Александров и хореограф Юрий Митева. Интересът към фолклора продължава да расте през годините. Това я подтиква да започне да се обучава в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив за хореограф. 




„Започнах да танцувам в ансамбъл „Добротица“. Мама ме записа в детската градина, след което получих декларация, с която ме каниха в ансамбъла, за да ходя там на репетиции. До 12-и клас не съм спирала да танцувам. В моето семейство има страст към българската музика и народните танци. Прабаба беше винаги първа на хорото и на ръченицата“, споделя Пламена Йорданова. 

Тя коментира, че любовта към танца и това да се създава са я накарали да избере творческата специалност в АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" в Пловдив. Едно от желанията й е да има възможността да предава магията на българския фолклор на други хора. „Моят хореограф успя да ми предаде любовта към танците, която той имаше. Аз много добре я усвоих. Това беше първото, което ме подтикна. След това започнах да си мисля как искам да предавам тази любов, този пламък към народните танци“, посочва Пламена Йорданова.


Наблюденията й са, че специалността, която изучава, има развитие. Пример за това са все по-набиращите популярност клубове за народни танци. Според нея пандемията от Ковид-19 е накарала хората да осъзнаят потребността си от това да се събират, за да творят, танцуват и разнообразяват ежедневието си. 

„Хората осъзнават потребността от завръщането към миналото, към тази близост, която са имали преди. Мисля, че все повече търсят това. Когато нещо се превърне в необходимост и нужда, то става вървежно. Радвам се, че любовта към танца, фолклора се разраства и аз мога да бъда част от това. Народните танци са широко понятие. Човек може да се насочи не само към преподавателска дейност, но и като изпълнител“, допълва тя. 


Заради противоепидемичните мерки студентите също се сблъскаха с дистанционното обучение. Пламена Йорданова коментира, че според нея са успели да се справят с предизвикателството, но за предпочитане са присъствените часове, особено заради спецификата на специалността, която изучава.


„В Академията е доста по-интересно, специалността ми е много жива материя. Наистина предполага да бъде присъствено. Денят в университета започна от сутринта и завършва около 18-19 часа. В началото беше напълно непонятно за нас как може да се осъществи дистанционното обучение. Но понеже имаме и теоритични предмети, освен практически, тях успявахме по-лесно да ги караме онлайн. Практическите също преминаваха дистанционно. Бяха ни задавани задачи, които ние трябва да изпълним, след което да заснемем и да изпратим клипа. Така се състоеше всичко. Нямаше нищо общо с това, което се случва, когато сме присъствено“, подчертава Пламена Йорданова. 

В заключение тя изразява надежда, че с пълни сили студентите ще успеят да напреднат с фолклорните задачи, които не са могли да реализират заради спецификата на дистанционното обучение.