Светослав Петков и Йоанна Дукова: За котките с любов и грижа

Вие неуморно се грижите и помагате на безстопанствените котки. Но не можем да се запитаме откъде идва тази безгранична любов към малките пухкави любимци?

Йоанна Дукова: Моята любов идва, може би, по рождение. Цял живот съм била отглеждана с животни и предимно под влиянието на хора, които обожават животните и всячески се опитват да помагат, а на моята половинка не знам, предполагам, че също е вродена. Мисля, че леко я подтикнах през последните две години, през които по-активно спасяваме животни.  Котките са особени животни, когато бях малка баща ми разказваше истории, които съм запаметила  и никога няма да забравя. Едната е за тяхната домашно-дворна котка, която в гладните години е ходила да ловува суджуци от съседите и ги е носила невредими, оставяла ги е на масата за хранене и е отивала да донесе още нещо на семейството. 

Светослав Петков:  В интерес на истината винаги съм обичал животни и съм израснал сред животните, 22 години имах куче, след като почина не исках да взимаме друго животно. Много години й отне да ме пречупи да си вземем котка и след като първата котка, която тя спаси, се оказа в нашия дом, на Коледа намерихме животно, което буквално умираше. Осем месеца се борихме то да оцелее, в момента също е живо и здраво. От там тя ми показа, че можем да се грижим и да спасяваме животните и стигнахме до днес. 

Знаем, че кучето е най-добрият приятел на човека, но можем ли да кажем същото и за котките?

Йоанна Дукова: Кучето е страхотен приятел на човека, но човекът, с който приятелства, трябва да има много време, което да му отдели, за да бъде щастливо. Котката, от друга страна, е едно малко егоистично, много забавно и много кралско същество, което не винаги се отплаща с любовен поглед при прибирането вкъщи, но усещането, което дава, когато я прегърнеш, когато легне отгоре ти, когато помърка е наистина невероятно. Мога да кажа даже допълващо на същността.  Изключително забавни са, изключително своенравни и наистина една котка сама решава дали да ти подари любов, самата котка избира при кого да отиде, в кой момент да отиде, за да бъде спасена. В голяма част от случаите те ни спасяват. 

Светослав Петков: Отделно създават страхотно домашно настроение и уют, понеже ако решат да те забавляват е страхотно, ако решат да бъдат мили, получаваш същата любов като на много близък, бих казал, че замества приятел. 

Всички сме чували, че котките лекуват, така ли е в действителност, или това е просто мит?

Йоанна Дукова: Нашата психика със сигурност, тъй като сме много натоварени покрай служебни ангажименти, свързани със животните, но в момента, в който прегърнем тези, с които комуникираме, се чувстваме напълно здрави, спокойни и щастливи.  Твърдя, че котките лекуват, тъй като самото им мъркане е изключително характерно и в определена честота, която влияе на човешкото тяло оздравително. Надяваме се именно заради голямото количество мъркане покрай нас, никога да не се сблъскваме със здравословни проблеми. 

Помогнали сте на много котки, тук е моментът да кажем, че не сте организация, а го правите безкористно и с добро сърце.  На колко котки сте помогнали до момента?

Йоанна Дукова: От две години и половина се занимаваме малко по-сериозно и малко по-организирано, може би сме помогнали на над 100 котки от Добрич. Помагаме на всяко животно, което видим в нужда, всички са били със здравословни проблеми, къде по-малки, някои от тях с много сериозни. Всички са получили медицински грижи, доста дълъг е бил оздравителния период на много от тях. Голяма част от тях вече са задомени и живеят много щастлив живот в чужбина. Не чакаме с нетърпение следващите, но ако се появят веднага ще реагираме. 

Светослав Петков: Може би наистина са над 100, за много случаи аз лично имам само касателство да ги прибера, за да се погрижим за тях. Аз не чистя котешки тоалетни, но помагам с транспорта до клиники и с почистване цялостно на местата, в които се помещават. 

Сега е доста студено, температурите са минусови, какво да правим ако видим бедстващо коте?

Йоанна Дукова: Първата реакция на всеки добър човек е да забележи животното, голяма част от хората в днешно време са твърде угрижени, стресирани и подминават животните. Ако забележат животно в нужда, задължително първата и най-важна стъпка е да го заведат на ветеринар. Голяма част от хората не го правят, защото се притесняват от финансовото изражение на това спасяване. За щастие има много добри хора, които помагат. Веднъж заведено в компетентни ръце, които могат да окажат помощ, остава финансовата част. За нея има много организации, много групи в социалните мрежи и дори извън тях хора, които са склонни да помогнат за покриване на сметката на животното. След самото оздравяване остава това къде да ги приберем, масово хората имат притеснения, че имат друго животно, че нямат място. Хората трябва да разберат, че виждайки едно болно животно, те трябва да му помогнат. Това да публикуваш една снимка в социалните мрежи и да чакаш да го види точния човек – не е спасяване. Спасяване е да го заведеш на лекар, да се погрижиш да оцелее, от там нататък вариант винаги се намира. 

Светослав Петков: Много хора само виждат, качват набързо снимка. Даже в бързината и глупостта си не публикуват нито адрес, казват пред паметника има блъснато коте и се започва лудо обикаляне и търсене да се намери и вземе животното. Когато човек има желание, както ние го постигаме, защото ние не сме организация, не взимаме пари от никъде, ние също разчитаме на добрината на хората. Те си казват аз не мога да го направя, но мога да помогна със средства. Когато направиш добре то се отплаща. 

На обсъждането на бюджета на община Добрич за 2021 година предложихте да се отпуснат отново средства за кастрация на безстопанствените котки,  ще ни разкажете малко повече за това?

Йоанна Дукова: Миналата година Община Добрич беше първата на територията на България, която обърна внимание на проблема с безстопанствените котки. Тъй като намаля популацията на кучета, предвид кастрационните кампании, се увеличи популацията на котките. Единственият начин да се справим хуманно с този проблем е кастрацията и община Добрич беше изключително разумна. Миналата година усвоихме бюджет от 3 000 лева, който използвахме за кастрацията на 79 котки. Смело мога да твърдя, че това ще се изрази с около 1000 бебета котки по-малко през тази година. На публичното обсъждане на проекта за бюджет за 2021 година отново отправихме предложение да бъде включен бюджет за кастрация на котки. Очаквахме да има недоволство предвид пандемията и по-строгата финансова политика, но за наше огромно щастие вече беше предвиден миналогодишния ни бюджет. Сега тепърва ще се обсъди малко увеличение. Надяваме се с добрия пример на Добрич скоро в цялата страна обществеността да се грижи за безстопанствените животни и като цяло до няколко години да нямаме бездомни котки. 

Светослав Петков: Проблемът е цялостен, както ние сме разделени на квартали, така са и животните. Във всеки квартал и всеки по-голям блок има хора, които се грижат за тях. Ние се захванахме умишлено с централна градска част, защото първо там  ще се забележи подобрението. Основно проблемите са покрай по-интензивното движение. Моето предложение е сега, когато сме оправили голяма част от центъра, да започнем да кастрираме животните и по кварталите. 

Йоанна Дукова: Ще имаме нужда от помощ, от доброволци, котките не се доверяват на всеки, не се доверяват бързо и лесно. Най-добрият вариант е хората, които се грижат за тях да ни съдействат, ще им занесем транспортни клетки, ще обявим и датите за кастрация, за да можем да разчитаме на тях за залавянето на котките и да достигнем до най-много котки. 

Какви са вашите съвети към хората, които тепърва искат да си вземат котенце?

Йоанна Дукова: Хубаво е да се хранят с добри храни, да имат много играчки, но най-важното е да се отглеждат с много любов. 

Светослав Петков: Не е трудно, не е сложно, когато човек има желание може да се справи с всичко.