С любов към книгите от най-четящото семейство в Добрич за 2020 година

Да открият любовта към магичното и да се впуснат в междуредията на страхотните страници. Оказва се, че книгите ни помагат, както за емоционалното, така и за чисто физическото ни здраве. Представяме ви семейство Манолови, което получи наградата на Регионалната библиотека "Дора Габе" в Добрич за „Най-четящо семейство“ за 2020 година. 

Емел Манолова, която живее от близо 12 години в Добрич има три деца на възраст от 6,7 и 11 години. След, като са отличени за най-четящото семейство, тя споделя за своите радости и изненади. 

„Приятна изненада беше и не съм очаквала, че по някакъв начин ще ме възнаградят за това, че четем и се опитвам да ги водя децата в библиотеката и да ги науча на това да търсят книгите, да четат, да могат сами да си търсят информация, когато нещо ги интересува и им трябва“, сподели тя.

Независимо от предпочитанията, семейството държи на това да се чете възможно най-много. Тяхната роля като родители, които искат децата им да са образовани, е да не налагат мнението си, а чрез техните интереси още от малки да ги приобщят към страстта им към книгите. 

„Вкъщи винаги е имало книги, но аз самата също съм живяла, макар и на село в къща пълна с книги и от малка съм се научила да си чета, да търся книгите така, че и в моето семейство винаги е имало книги. При това не само стари томове, купувани едно време от нашите родители, но имаме и по-нови книжки. Предимно детски, разбира се, защото все пак целта беше децата да се интересуват още от мънички. Разглеждат такива книжки с повече картинки, по-цветни, с много малко текст. Когато бяха по-мънички им четях от тези приказки. Вече по-рядко се случва да им чета, но все пак големият, опитвам се все още да го науча да чете книги. Сякаш първолачето ми е по-запалено в момента по четенето на книги и по-лесно се съгласява да седне да чете. Най-малката все още само буквите познава и се опитва да срича. При нея нещата стават с повече четене на книжки, отколкото самата тя да чете, защото ѝ е рано“, разказа още младата майка.  

Емел Манолова посочи, че синът и предпочита повече енциклопедиите и книгите, които са свързани със самолети и машини. Докато дъщерите и предпочитат книги за принцеси. 

„Ние с мъжа ми сме ориентирани към различен тип литература. Не мога да определя конкретен жанр към, който сме се насочили, четем от различни жанрове“, допълни тя. 

Електронните четци заемат мястото на книгите, но това не пречи на младата майка да продължава да чете книги под всякаква форма. 

„Електронният носител е значително по-удобно, защото можеш навсякъде да четеш, а обемната книга по-трудно се побира и тежи и да я носиш. Така, че книгите, които взимам от библиотеката си ги чета вкъщи, не ги изкарам навън. Но от скоро нямам четец, защото се развали и когато съм навън дори едно досадно занимание, като чакането на опашка си го оползотворявам с четене, но на телефона. По този начин ми минава по-приятно времето“, посочи тя. 

Когато компютърните игри заемат цялото време, внимание и интерес на детето е доста трудно да успееш да го накараш да се откаже макар и за малко. Новите технологии, като слушане на приказки от компютъра, също изместват погледа на децата отново към социалните мрежи. Но решението на Емел Манолова е да не ограничава децата и да им дава свободата равномерно да правят всичко, за да не прекаляват нито с едното, нито с другото. 

„Децата определено предпочитат компютъра и да си пуснат някоя приказка за да я слушат. Все пак гледаме да ограничаваме времето пред екраните. Лично ние, с тази цел не сме поставили във всяка стая телевизор, както предполагам е като стандарт във всяко семейство да се стремят във всяко помещение да има някакъв телевизор. Имаме само един вкъщи и смятаме, че е достатъчен. Дори компютъра до скоро беше само един, но покрай това дистанционно обучение се наложи с двама ученика да вземем още един. Но въпреки това се стремим да ги ограничим, да не стоят толкова пред екраните. Неизбежно се стига до конфликта, че трябва да им се скараш и да ги контролираш. За най-малките мога да кажа, че макари  да се сърдят, че сме ги ограничили, когато започнат и се увлекат по книжката, все пак им е интересно и приятно. Това със слушането на приказка не е лошо, но ако остава само то, то тогава няма да го има момента, в който четейки книжката, свикват със самото четене. Научават правописа на думите, възприемат стила, защото когато слушаш приказката, ти си пасивен слушател, докато при четенето, звучи в теб. Все едно сам си я четеш и ти се обогатява повече езика, докато, когато си като пасивен слушател. Затова е по-добре да четат. Но когато нямаш време и искат приказка, тогава може да пуснеш на компютъра“ - коментира Емел Манолова. 

Най-доброто, което родителите могат да направят за своите деца е да бъдат до тях и да разговарят с тях. След, като имат времето, което децата искат те няма да се нуждаят от всички технологии, с които ги затрупват. Емел Манолова, сподели още, че четенето на книги, разговорите и всички прекрасни прекарани моменти и емоции със семейството са безценни.