„Караул на паметта” в чест на Апостола на свободата се провежда в центъра на Добрич

„Караул на паметта” в чест на Апостола на свободата се провежда в центъра на Добрич
Добруджанци почитат днес безсмъртието на Апостола на Свободата и 148 години от неговата гибел. Гражданите положиха цветя на паметника на Дякона пред църквата „Свети Георги” в центъра на града и отдадоха почин на героя.


В честването се включиха над 50 деца от Езиковата гимназия в Добрич, които провеждат почетен караул пред паметника. Децата разказват на всеки, който положи цвете на паметника, или просто мине покрай тях за Дякона, за неговия живот, за делото му, за това, че е отдал живота си на каузата днес да сме свободни. Идеята е на учениците от 9, 10 и 11 клас в гимназията и техните преподаватели Надежда Иванова и Стела Андреева.   



Ето какво разказаха децата за Дякона:


„Както знаем косата на Левски е едно от нещата, които са останали от него. Той решава на Великден 1864 година да я отреже. Моли приятелите си да го направят, но те отказват, защото за тях е грях да отрежат  коса на дякон. Затова той взима нещата в свои ръце и решава да си отреже сам косата. Той я дава на майка си Гина Кунчева, която я пази до сърцето си до смъртта си. След това косата отива при сестра му Яна, която през 1907 година я предава на държавата. Днес част от косата я има на три места в България – в музея в Карлово, във Военно-историческия музей в София и в църквата „Света София”. Интересен факт е, че при ДНК тест на косата се е оказало, че той е бил нулева кръвна група”, сподели Преслава Захариева. 


„Интересен факт, който много малко хора знаят е, че Левски е бил учител в Добруджа. Той е имал една притча, на която аз много се възхищавам. Когато той е преподавал е забелязал разделение между учениците си, българчетата не са искали да дружат с турчетата. Тогава той им разказал притчата за кучето, котката и агнето. Един мъж построил заграждения в двора си и сложил тези животни вътре, първоначално настъпил пълен хаос, но с времето мъжът ги хранел и след няколко седмици той  махнал оградата и забелязал, че животните отказват да се разделят. По този начин Левски искал да покаже на учениците си, че ако имаме желание и отделяме време, можем да живеем задружно”, разказа Димитър Минков.


Тодор Ганчев разказа историята как Левски и Христо Ботев са живели заедно в Букурещ. „Те са живели в края на града в една изоставена мелница, било им е много трудно, защото е нямало с какво да се прехранват. Това, което впечатлява Христо Ботев е, че през цялото време Левски е пял, дори и в най-трудните моменти е продължавал да пее”, сподели той 


На всеки 20 минути Караулът на паметта се сменя, а децата извисяват глас.Те викат с пълно гърло думи като свобода, отечество, равенство, за да могат тези думи да отекнат в душите и сърцата на хората. 



Освен увлекателни разкази за Апостола на свободата за малки и големи, децата са подготвили за жителите и гостите на града и страничка от тефтерчето на Левски, а отзад те са изписали своето послания. Целта е да запазят у добричлии спомена за Дякона и тяхната инициатива. 


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+