Днес е Сирни Заговезни - ден за прошка

Празникът е известен още и като Поклади или Прощална неделя и е винаги седем седмици преди Великден. На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос. Повече за този ден, който е първата стъпка към Великия пост, ни разказват отец Мирослав Енчев от храм „Св. Климент Охридски” в Добрич и етнографът от Каварна Галя Костова.

"Сирни Заговезни бележи началото на великия пост. На вечерното богослужение се извършва взимане на взаимна прошка. По този начин християните се подготвят за Великия пост. От този ден одеждите на свещениците стават черни, по този начин се показва смирението, което трябва да имаме по време на постите. Завесата, която отделя основната част от олтара също се заменя с черна. Поставят се черни жалейки на богородичната икона и на иконата на нашия Господ – спасителя Исус Христос. Вечерта се заговява с мляко и млечни продукти, първите три дни на великия пост не се приема храна, а вода – съвсем малко"- сподели свещеникът.

Българските народни обичаи и празници са свързани предимно със стопанската дейност на хората. Целят да предскажат бъдещето, да предизвикат и осигурят плодородие и благополучие. Повече за обредите и обичаите на нашите предци, свързани с празника Сирни Заговезни ни разказва уредникът в Етнографската къща в град Каварна Галя Костова.

"Сирни Заговезни е един важен зимно-пролетен празник в народния календар. Това е време на преход от зимата към пролетта. Празнува се 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. На него се извършват редица обреди и обичаи. На всякъде в България вечерта в неделя се приготвя празнична трапеза, на която задължително се слага баница със сирене, варени яйца, бяла халва, варено жито. Обикновено се събират най-близките, семейството и вечерта преминава във веселие, непринудени шеги и смях" - разказа тя.

Тогава се изпълнява и обичаят „Хамкане”.

"На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче халва или варено яйце, най-възрастният мъж в семейството завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване халвата с уста. Който успее, ще бъде здрав през цялата година. Конецът не се изхвърля, пали се и ако огънят гори бързо – годината ще бъде плодородна" - посочи етнографът. 

Сирни Заговезни е известен още с името Прошка - това е празник на всеобщото опрощение.

"Прошка си взимат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове. Целуват ръка и изричат: „Прощавай, мале, тате...“, а те отговарят „Просто да ти е! Господ да прощава“"- посочи още Костова.

Много характерно за този ден е паленето на огньове от момчета и ергени. Огънят се пали на най-високото място в селото. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, до там ще има плодородие.

"Запалва се слама и се прескача от млади и стари за здраве. Всеки трябва да прескочи огъня три пъти. На някои места в България правят т.н. „оратник”, а на други – стрели, които хвърлят от високо към дворовете на своите избраници. Всичко това е съпроводено с наричания за здраве и берекет през годината" - сподели тя.

Много известни на този ден са и кукерските игри, маскирани дружини обхождат всички домове и пожелават на всички здраве, плодородие и благополучие. Някога се е вярвало, че те прогонват злите духове.