Тодор Джиков: „Републиканци за България“ ще работим за повишаване на доходите на дребните и средни земеделски производители
Тодор Джиков е председател на Националната асоциация на картофопроизводителите. Един от водещите експерти на ПП „Републиканци за България“ в сектор „Земеделие, храни, гори и аквакултури“<br /><br />
Един от основните сектори в Добруджа, а и в страната е земеделието. Според Вас необходими ли са реформи?
След публикуваните данни от ДФ Земеделие за изплатените субсидии на първите триста бенефициенти от 2010 г. до сега официално става ясно, че едно семейство зърнопроизводители е субсидирано с над 200 милиона лева за 10 години. От същия списък става ясно и друго - 300 зърнопроизводители всяка година вземат 600 милиона лева или 80 % от европейските субсидии предвидени за 70 000 земеделски стопанства в България. Има още едно ясно нещо - 6 фирми притежават 7 милиона декара земя. Всичко това се случва в години, в които управляващите постоянно тръбят, че производството на плодове и зеленчуци и тревопасното животновъдство с производните му продукти са с приоритет за тях. Следващият огромен приоритет, за който тръбят управляващите, са дребните и средните земеделски стопанства. От изнесените данни обаче става ясно, че при проведеното през миналата година преброяване на земеделските стопанства, за последните 10 години те са намалели с над 100 000.
Необходими ли са нови политики в сектора и какви са Вашите предложения?
Предложенията на ПП „Републиканци за България“ са залегнали в политики за постигане на основните цели, заложени в ОСП на ЕС и Брюксел, а именно:
1. Повишаване и устойчиви доходи за средните и дребните земеделци и техните семейства, чрез правилно преразпределение на европейските и национални средства.
Ние сме за справедливо разпределение на благата, което ще прекрати небалансираната финансова подкрепа между бенефициентите, което води до акумулиране на значителни средства от едрите стопански структури, малък или незначителен размер на подкрепа за малките стопанства. Ние сме за задължителен таван на субсидиите и набраните средства да се пренасочват по различни възможни схеми единствено към дребните и средните стопанства.
2. Повишаването на усвояемостта на средствата от финансовите инструменти на Общата селскостопанска политика /ОСП/ е основна задача. Не е достатъчно само да афишираш колко млн. си платил, важно е да го съпоставиш с процента на усвояемост, а той е трагично нисък или около 40 % за Програма за развитие на селските райони /ПРСР/.
Допускане на дребните производители до инвестиционните мерки в отделни приеми с проекти до 200 000 лв. и СПО под 20 000 евро. Гранд от 70 % и 100 % осигурени средства за изпълнение на инвестицията под формата на кредит от ДФ „ Земеделие‘‘.
3. Защита от нелегалния внос и нелоялната конкуренция. Решението е въвеждането в експлоатация на регистъра на търговците на плодове и зеленчуци със съответната идентификация на търговците. Такава база данни липсва години наред у нас, въпреки изискванията. Целта е да се въведе нетарифно търговско ограничение или т.нар. скрити методи на протекционизъм.
4. Промотиране и финансиране за създаване на групи и организации на производителите и опростяване на правилата и административните тежести. Малките производители са конкурентоспособни само когато са организирани.
През последните години сме свидетели на климатични аномалии-суша, надовнения. Налице ли са мерки за справяне с тези бедствия и справедливи ли са обезщетенията за фермерите?
Селскостопанският сектор е съпроводен с рискове и за земеделските стопани трябва да се разработят стратегии за справяне с производствените загуби (които произтичат например от климатични явления или болести по растенията и животните) и нестабилността на цените. Най-уязвими са отново дребните и средните земеделски производители.
Съществуват редица мехенизми, но те не се прилагат адекватно у нас. Тук говорим за инструменти за управление на риска като застрахователни и взаимни фондове, предназначени да компенсират земеделските стопани в случай на някои определени рискове, както и за извънредни мерки, насочени към стабилизиране на пазара, когато се появят сериозни смущения. Разбира се, земеделските стопани също трябва да участват с вноски в тези взаимоспомагателни фондове. Финансов ресурс съществува по мерки на ОСП.
Не рядко сме свидетели на посегателства на земеделската продукция. Необходими ли са законови промени, за да бъдат защитени стопаните, а злосторниците наказани?
Важно е да се извърши законодателна инициатива за промяна на Закона за опазване на селскостопанското имущество във връзка с посегателствата върху земеделска продукция, набези на домашни животни. Сега действащите нормативи са изключително неадекватни и не водят до желания резултат.
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!