Светослав Петков: Ще работя за законодателство в полза на Добруджа

Добруджанци Ви познават като активен млад човек. Но не всички. Какво трябва да знаят за Вас? 

Чисто биографично – на 38 години съм, завършил съм „Стопанско управление“.  От 15 години до мен има жена, която ме вдъхновява и ми помага да покажа най-доброто от себе си. Загубих баща си в тийнейджърска възраст и смело мога да кажа, че от малък съм научен да работя. От години се опитвам да развивам малък бизнес в сферата на новите технологии, свързани със строителството. 

А по-скоро емоционално, отколкото като биография – имам мисия да помагам за спасяването на бездомните животни. Освен това съм със силно развито чувство за справедливост и липса на чувство за страх за собствената кожа.  Така че – често съм на първа линия, когато става дума за защита на справедлива кауза, свързана с чисто човешки права или защита на интересите на Добруджа… 

Кои са Вашите приоритети, за които ще работите? 

Категорично ще работя за законодателство в полза на Добруджа. На първо място за децентрализация. Защото по този начин всеки регион – включително Добричка област, ще има лостове за развитие. От данъчна система до специални условия за инвеститорите. Ще работя за създаване на възможност за екологичен туризъм по Северното Черноморие, с възможности за изграждане на лека туристическа база, която да не е на загуба през зимния сезон. Ще работя за забрана на проучването и експлоатацията на шистов газ, тъй като съм твърдо убеден, че това ще доведе до замърсяване на питейните подпочвени води. Ще търся начини за стимулиране на инвестициите в хранително-вкусовата промишленост, както и за връщане на големите данъчни фирми - да се отчитат в добруджанските общини, така в Добруджа ще постъпват повече данъци за собствено развитие, което ще стимулира и общините да подпомагат бизнеса. 

И като споменах общини, мисля, че трябва да бъде преразгледано районирането, трябва някои общини да бъдат слети, за да се  намалят административните разходи и да се оптимизира обслужването на хората. Град Добрич например е изкуствено отделена от естественото си развитие община. 

Мисля, че трябва да се работи активно за освежаване на железопътната връзка с Румъния, както и за изграждане на трилентов път Добрич-Варна.

Както и съм убеден, че е нужно задълбочено проучване на демографския проблем и изработване на програма за уедряване на определени селища, за да не се губят пари в излишни пътни връзки, водоснабдяване и други комуникации. Трябва да се работи активно за съживяване на животновъдството в малките лични ферми, за подпомагане на градинарството в районите с подпочвени водни източници и термални води за оранжерийно производство в полза на туризма.

Като приоритет съм си начертал търсенето на начин за създаване, на основата на Добруджанския земеделски институт,  на  Висше селскостопанско училище или университет, както и създаването на регионална земеделска борса, която да спре спекулациите със зърно, горива, торове, препарати. 

И не на последно място смятам, че бъдещият парламент трябва да работи в посока на това да се дава възможности на общините да заселват хора с българско гражданство и българско самосъзнание, живеещи извън България.

Както виждате, мисля в много посоки и всички те са в името на по-доброто бъдеще на Добруджа. Защото, ако ние – местните хора, не се погрижим за това бъдеще, няма кой да се сети за нас.

Като човек, който има собствен бизнес, предвидима ли е бизнес средата у нас? 

Бизнес средата е не просто непредвидима, тя е непоносима. И не заради Ковид кризата, която „оголи нервите“ на проблемите. Проблемите съществуват от години. И те са свързани с общата несигурност, ширещата се корупция, шуробаджанащината, протекционизма за определени фирми.

В това, че животоспасяващи отрасли да „подарени“ на свои хора, а за останалите няма не само стимули, но дори и елементарно разбиране от страна на институциите. Всеки е оставен да се спасява сам…И още нещо, което гони инвеститори или кара предприемчиви хора просто да си потърсят топла „държавна службичка“ - по отношение на бизнеса у нас превенция няма. Затова пък има десетки санкциониращи органи, които често търсят запетайката, заради която да бъдеш глобен, наказан, да се чувстващ некадърник и престъпник. Вероятно в държава с унищожена икономика това е добър вариант да се пълни празната държавна хазна, но за хората, които често се опитват да оцеляват с малък семеен бизнес, този подход е пагубен. Той е и една от причините много предприемчиви хора да напуснат България и да си търсят шанс за реализация някъде другаде…  

Семейните, микро, малките и средни бизнеси са гръбнака на всяка икономика.  Голям процент са и самонаетите лица? Какви политики предвиждате за тях?

„Републиканци за България“ поставят развитието на малкия и среден бизнес в центъра на своята програма, защото само създаването на стабилна и предвидима бизнес среда  може да даде тласък на развитието на икономиката. Предвиждаме създаване на нови работни места, стимулиране на инвестиционния интерес и предприемачеството, допълнителни възможности за професионална и лична квалификация и реализация. Планираме специални данъчни отстъпки и финансови стимули за малките и средни предприятия, както и за стартиращия бизнес. Планираме изграждане на бизнесхъбове, чиято цел е да работят съвместно с вече утвърдените фондове за набиране на капитал и да осигурят необходимата експертна и логистична подкрепа на стартиращи и вече съществуващи фирми. По този начин ще подпомогнем  растежа на фирмите и ще подпомогнем процеса на намиране на  нови пазари за техните стоки и услуги. Ние сме напълно наясно, че само развитието и подпомагането на развитието на малките и средни фирми, на семейния бизнес може да повиши чувствително доходите на хората и да подобри начина им на живот. Затова сме категорични, че това развитие може да бъде подпомогнато по метода на стимулирането, а не на санкционирането! Много често трябва само малко помощ, за да се превърне една идея от лична или семейна мечта в истински печеливш бизнес-проект. Ние смятаме че можем да помогнем на този процес. 

Как могат да бъдат преодоляни различията между големите градове и по-малките населени места?  

През последните години тези различия станаха като бездна. И не мисля, че могат да бъдат напълно преодоляни, поне в обозримо бъдеще. Но, ако има воля да се сложи начало на подобен процес, то непременно трябва да се случи толкова отдавна говорената децентрализация. Нека всеки регион получи възможността и правото да обедини интелекта на хората на своята територия и всички заедно да могат да начертаят визия за бъдещето на своя регион – според природните дадености, достиженията до момента в различни сфери на икономиката. Но това не бива да бъде само на книга, защото и сега имаме т.нар. планове за интегрирано развитие.  Но,  за да се случат, на отделните населени места им трябва разрешение отгоре, трябват им и финанси. Нека местните референдуми станат напълно регулярен метод за вземане на общи решения за бъдещето на определен регион. Нека по-голяма част от приходите остават в общините, за да могат местните управи да боравят с тях, за да създават по-добър микроклимат. Нека имаме правото на местно ниво да решаваме с какви стимули да привличаме – било инвеститори, било специалисти в оголените сектори на живота. За това бих работил като законотворчество, защото, ако именно законодателството трябва да даде право на всяко населено място да покаже най-доброто от себе си, за да могат и малките населени места да станат привлекателни и хората да не бягат от тях, за да търсят по-достоен начин на живот – било в столицата, било в чужбина…

Какви са приоритетите на партията в областта на регионалната политика? 

Въобще приоритет в бъдещата  дейност на партията е образованието. Смятаме, че само добре образовани хора, хора мислещи и търсещи, биха могли да рестартират „запъналото колело“ на България и да дадат тласък на пътя ни напред. Затова по отношение на регионите сме категорични, че всички трябва да имат справедлив достъп до качествено висше образование. В тази връзка предвиждаме изграждане на иновативни университетски кампуси в изостаналите райони на България, както и изграждане на центрове за професионална подготовка на кадри, съобразени с изискванията на местния бизнес. Приоритет е, разбира се, здравеопазването. 

Приоритет ни е електронното управление на процесите и на живота въобще. И най-вече приоритет ни е – като спазваме правилата, да върнем държавата на хората, да им върнем усещането за справедливост и нормалност, да им върнем надеждата, че утре ще бъде по-добре от днес!

 КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!